1Josef war von den ismaelitischen Händlern nach Ägypten gebracht worden. Sie hatten ihn an den Ägypter Potifar verkauft, einen Hofbeamten des Pharaos. Potifar war Befehlshaber der königlichen Leibwache.2Der HERR stand Josef bei, sodass ihm alles glückte, was er tat, und deshalb durfte er bei seinem ägyptischen Herrn im Haus arbeiten.3Potifar merkte bald, dass der HERR auf Josefs Seite war und ihm alles gelingen ließ.4Darum schenkte er Josef seine Gunst und machte ihn zu seiner rechten Hand. Er setzte ihn als Verwalter ein und vertraute ihm seinen ganzen Besitz an.5Von da an segnete der HERR Potifar[1] um Josefs willen. Auf dem ganzem Besitz des Ägypters lag der Segen des HERRN; das war überall im Haus und auf den Feldern sichtbar.
Potifars Frau will Josef verführen
6Darum ließ Potifar Josef in allem freie Hand und kümmerte sich um nichts mehr, außer um seine eigenen Speisen. Josef war ein außergewöhnlich gut aussehender Mann.7So kam es, dass Potifars Frau ein Auge auf ihn warf. »Komm, schlaf mit mir!«, forderte sie ihn auf.8Doch er weigerte sich. »Du weißt doch«, sagte er, »mein Herr braucht sich um nichts mehr im Haus zu kümmern, seit ich hier bin. Seinen ganzen Besitz hat er mir anvertraut.9In diesem Haus habe ich inzwischen genauso viel zu sagen wie er. Er hat mir nichts vorenthalten – nur dich, weil du seine Frau bist. Wie könnte ich da ein solches Unrecht begehen? Es wäre eine große Sünde gegen Gott.«10Obwohl Potifars Frau Josef Tag für Tag bedrängte, gab er nicht nach. Er ließ sich nicht von ihr verführen und schlief nicht mit ihr.11Als er einmal wie gewöhnlich zur Arbeit ins Haus kam und niemand von der Dienerschaft anwesend war,12hielt sie ihn an seinem Gewand fest und drängte ihn: »Komm, schlaf mit mir!« Er aber riss sich los und rannte aus dem Haus; das Gewand blieb in ihrer Hand zurück.13Als Potifars Frau sah, dass Josef fort war und er sein Gewand bei ihr gelassen hatte,14rief sie alle Diener im Haus zusammen und sagte: »Seht euch das an! Mein Mann hat uns diesen Hebräer ins Haus geholt, der jetzt mit uns umspringt, wie er will! Er ist zu mir hereingekommen und wollte mit mir schlafen. Da habe ich laut geschrien.15Als er mich schreien hörte, ließ er sein Gewand bei mir zurück und rannte davon.«16Sie legte Josefs Gewand neben sich, bis ihr Mann nach Hause kam.17Ihm erzählte sie dieselbe Geschichte: »Der hebräische Sklave, den du uns ins Haus geholt hast, ist zu mir gekommen und wollte sich an mir vergehen.18Ich fing laut an zu schreien, da ließ er sein Gewand neben mir liegen und floh nach draußen.«19Als Potifar die Geschichte seiner Frau hörte und erfuhr, was sie seinem Diener vorwarf, packte ihn der Zorn.20Er ließ Josef festnehmen und in das Gefängnis werfen, in dem die Gefangenen des Königs ihre Strafe verbüßten.
Josef im Gefängnis
21Doch der HERR stand Josef bei und ließ ihn seine Güte erfahren. Er sorgte dafür, dass der Gefängnisverwalter Josef wohlgesinnt war.22Der Verwalter übertrug Josef die Verantwortung für die Gefangenen und für alles, was im Gefängnis zu tun war.23Er selbst brauchte sich um nichts mehr zu kümmern. Denn der HERR stand Josef bei und ließ ihm alles gelingen, was er unternahm.
1.Mose 39
Верен
von Veren1А Йосиф беше отведен в Египет и египтянинът Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.2И ГОСПОД беше с Йосиф[1] и той благоуспяваше и живееше в дома на господаря си, египтянина.3И като видя господарят му, че ГОСПОД беше с него[2], и че ГОСПОД правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше,4Йосиф намери благоволение пред него[3] и му служеше. И той го постави за настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше.5И откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф. И ГОСПОДНОТО благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите.6И Петефрий остави всичко, което имаше, в ръката на Йосиф и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.7И след време жената на господаря му хвърли око на Йосиф и му каза: Легни с мен!8Но той отказа и каза на жената на господаря си: Ето, господарят ми не се грижи за нищо от онова, което ми е поверил в дома, и предаде в ръката ми всичко, което има.9В този дом няма никой по-голям от мен, нито е задържал от мен друго нещо освен теб, защото си му жена. И как да направя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?10И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея и да бъде с нея.11А един ден Йосиф влезе в къщата, за да върши работата си, и никой от домашните не беше там в къщата.12И тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мен! Но той остави дрехата си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.13А като видя, че остави дрехата си в ръката ѝ и избяга вън,14тя извика домашните си и им говори, като каза: Вижте, доведе ни мъж евреин, за да се поругае с нас! Той влезе при мен, за да лежи с мен, но аз извиках с висок глас,15а той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мен и избяга, и излезе вън.16И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му у дома.17И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен,18но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън.19Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! – гневът му пламна.20И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница.21Но ГОСПОД беше с Йосиф[4] и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник[5].22И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник.23Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.