1Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? (Сир 40:1)2Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си.3Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени.4Когато лягам казвам: „Кога ще настъпи ден?“ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори.5Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.
Стонът на Йов към Бога
6Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда.7Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро.8Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма.9Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, (Прем 2:4)10няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.11Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.12Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене?13Когато си казвам: „Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми“,14Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш.15Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. (Йов 6:9)16Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. (Пс 8:5; Пс 144:3)17Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него?18Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг?19Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си?20Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си?21Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“