1 Царе 3:1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Призоваване на Самуил за пророк

1 Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести. 2 В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда. 3 Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег. (Изх 27:20; Лев 24:2) 4 Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“ 5 Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи. 6 Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“ 7 Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало. 8 Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето. 9 Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: „Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.“ Самуил отиде и легна на мястото си. 10 И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори^[1], понеже Твоят служител слуша.“ 11 Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него. 12 В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му. (1 Цар 2:27) 13 Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше. 14 Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“ 15 Самуил спа до сутринта^[2] и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение. 16 Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“ 17 Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“ 18 Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“ 19 Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума. (1 Цар 2:21) 20 Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк. (Д А 13:20) 21 Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа^[3].

Верен

от Veren

1 И момчето Самуил служеше на ГОСПОДА пред Илий. А ГОСПОДНОТО слово беше рядко в онези дни; видението не беше често. 2 И по онова време, когато Илий лежеше на мястото си – а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда – 3 и Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег, 4 ГОСПОД повика Самуил. И той каза: Ето ме. 5 И той изтича при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. А той каза: Не съм те викал; легни си пак. И той отиде и си легна. 6 А ГОСПОД извика втори път: Самуиле! И Самуил стана и отиде при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, сине мой; легни си пак. 7 А Самуил още не познаваше ГОСПОДА и още не му се беше откривало слово от ГОСПОДА. 8 И ГОСПОД повика пак, за трети път. И той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че ГОСПОД викаше момчето. 9 И Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И Самуил отиде и си легна на мястото. 10 И ГОСПОД дойде и застана, и повика както предишните пъти: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша. 11 И ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил нещо, от което на всекиго, който го чуе, ще му писнат и двете уши. 12 В онзи ден Аз ще изпълня против Илий всичко, което говорих за дома му – ще започна и ще завърша. 13 Защото му казах, че ще съдя дома му до века за беззаконието, което той знаеше – защото синовете му си навлякоха проклятие, а той не ги възпря. 14 И затова Аз се заклех на дома на Илий, че беззаконието на дома на Илий няма да се умилостиви нито с жертва, нито с принос до века! 15 И Самуил лежа до сутринта, после отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий. 16 Тогава Илий повика Самуил и каза: Самуиле, сине мой. А той каза: Ето ме. 17 И той каза: Какво слово ти говори ГОСПОД? Моля те, не го крий от мен. Така да ти направи Бог и така да прибави, ако скриеш от мен нещо от всичките думи, които ти е говорил! 18 Тогава Самуил му каза всичките думи и не скри нищо от него. И той каза: ГОСПОД е; нека направи, каквото Му се вижда добро. 19 И Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и не оставяше нито една от всичките му думи да падне на земята. 20 И целият Израил от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше утвърден като пророк от ГОСПОДА. 21 И ГОСПОД отново се явяваше в Сило, понеже ГОСПОД се откриваше на Самуил в Сило чрез ГОСПОДНОТО слово.