1Тогава цялото общество надигна глас; народът викаше и плачеше през цялата нощ. (Вт 1:26)2Всички израилтяни роптаеха против Мойсей и Аарон и целият народ им казваше: „Да бяхме измрели в египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!3И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“4И си казаха един на друг: „Да си изберем предводител и да се върнем в Египет.“5Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на Израил.6А Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, които бяха сред онези, които огледаха страната, раздраха дрехите си7и казаха пред цялото събрание на израилтяните: „Страната, през която минахме, за да я огледаме, наистина е много добра.8Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тази страна и ще ни я даде – страна, където текат мляко и мед.9Само недейте въстава против Господа и не се бойте от народа на тази страна, защото те ще станат плячка за нас. Те нямат защитник, а с нас е Господ; не се бойте от тях.“10Но цялото събрание извика: „Да ги избием с камъни!“ Тогава се яви славата на Господа над скинията на събранието пред целия Израил.11И Господ каза на Мойсей: „Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва въпреки всички знамения, които Аз извърших пред него?12Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а от тебе ще направя народ, по-многоброен и по-силен от тях.“ (Бит 12:2; Изх 32:10)13Но Мойсей отговори на Господа: „За това ще чуят египтяните, понеже Ти със силата Си изведе този народ от страната им,14и ще го кажат на жителите на тази страна; а те също са чули, че Ти, Господи, им се явяваш лице в лице, когато Твоят облак стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. (Изх 13:21; Чис 9:15)15И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат:16„Понеже Господ не можа да въведе този народ в страната, която им бе обещал с клетва, затова ги погуби в пустинята.“ (1 Кор 10:5)17И тъй, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил:18„Господ е дълготърпелив и проявява голяма милост; Той прощава беззаконията и престъпленията, но не оставя без наказание; за беззаконието на бащите наказва децата до трето и четвърто поколение.“ (Изх 20:5; Изх 34:6; Вт 5:9; Вт 7:9)19Прости греха на този народ поради голямата Си милост, както си прощавал на този народ от Египет дотук.“20И Господ каза: „Прощавам им поради молбата ти.21Но се заклевам, че целият свят ще се изпълни със славата на Господа! (Вт 1:34; Пс 57:6; Пс 72:19; Ис 6:3)22Всички, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не послушаха гласа Ми,23няма да видят страната, която с клетва съм обещал на предците им; никой от онези, които Ме презряха, няма да я види. (Пс 95:11; Евр 3:11; Евр 3:16; Евр 4:3)24Но понеже Моят служител Халев беше изпълнен с друг дух и Ме следваше във всичко, Аз ще го въведа в страната, в която той влезе, и неговото потомство ще я наследи. (И Н 14:9)25Сега, докато амаликитци и хананейци живеят в долината, утре се върнете и навлезте в пустинята при Червено море.“26И Господ каза още на Мойсей и Аарон:27„Докога този зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота, който вдигат против Мене израилтяните.28Кажи им: „Кълна се, казва Господ, ще постъпя с вас така, както вие говорехте пред Мене!29В тази пустиня ще паднат телата ви, както всички сте преброени, всички, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене.30Никога няма да влезете в страната, в която дадох клетва да ви заселя, освен Халев, Йефониевия син, и Иисус, Навиновия син. (Чис 26:64)31Но децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят страната, която вие презряхте.32А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.33И децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудство, докато телата ви не погинат в пустинята.34Според броя на тези четиридесет дена, през които вие огледахте страната, ще теглите за греховете си четиридесет години – година за ден, за да узнаете какво значи да се отвърна от вас.35Аз, Господ, казвам: наистина така ще постъпя с целия този зъл народ, който се е опълчил против Мене; в тази пустиня ще намерят гибелта си и в нея ще измрат.“36И онези, които Мойсей бе изпратил да огледат страната, и като се върнаха, разпространяваха ужасни слухове за тази страна и настройваха против него цялото общество,37умряха, поразени от Господа заради тези ужасни слухове за страната.38Само Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, останаха живи от мъжете, които бяха ходили да огледат страната.39Когато Мойсей изрече тези думи пред всички израилтяни, голяма скръб обзе народа. (Чис 20:12)40И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината и казаха: „Ето ние ще отидем на мястото, което Господ ни е обещал, понеже съгрешихме.“ (Вт 1:41)41А Мойсей рече: „Защо престъпвате заповедта на Господа? Няма да успеете!42Не вървете напред, защото Господ не е сред вас, за да ви брани от враговете ви.43Там пред вас са амаликитците и хананейците и ще паднете от меч; вие отстъпихте от Господа, затова Господ няма да бъде с вас.“44И те, в упорството си, се изкачиха навръх планината; но нито ковчегът на завета Господен, нито Мойсей се отделиха от стана.45Тогава амаликитците и хананейците, които живееха на онази планина, слязоха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хорма. (Съд 1:17)
Числа 14
Верен
1Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ.2И всичките израилеви синове роптаеха против Мойсей и Аарон, и цялото общество им говореше: Да бяхме измрели в египетската земя или в тази пустиня да бяхме измрели[1]!3И защо ни води ГОСПОД в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет?4И си казаха един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египетст. 3;!5Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на обществото на израилевите синове.6И Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, от онези, които бяха разузнали земята, раздраха дрехите си;7и говориха на цялото общество на израилевите синове и казваха: Земята, която обходихме, за да я разузнаем, е много, много добра земя.8Ако ГОСПОД има благоволение към нас, Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед.9Само не въставайте против ГОСПОДА и не се страхувайте от народа на земята, защото той е хляб за нас! Защитата[2] му се оттегли от него, а ГОСПОД е с нас; не се бойте от тях!10Но цялото общество каза да ги убият с камъни. Тогава ГОСПОДНАТА слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилеви синове.11И ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще Ме презира този народ и докога няма да Ми вярва[3] въпреки всичките знамения, които съм извършил сред него?12Ще го поразя с мор и ще го изтребя, а теб ще направя народ по-голям и по-силен от него.13Но Мойсей каза на ГОСПОДА: Тогава египтяните ще чуят – защото Ти със силата Си си извел този народ отсред тях –14и ще се каже на жителите на тази земя, които са чули, че Ти, ГОСПОДИ, си сред този народ и че Ти, ГОСПОДИ, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над него, и че Ти вървиш пред него в облачен стълб денем и в огнен стълб нощем.15И ако убиеш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Теб, ще говорят и ще казват:16Понеже ГОСПОД не можа да въведе този народ в земята, за която му се кле, затова го изкла в пустинята.17И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил, като си казал:18ГОСПОД е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, но никак не оставя ненаказан виновния, и въздава беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение.19Прости, моля Ти се, беззаконието на този народ според голямата Си милост и както си прощавал на този народ от Египет до тук.20И ГОСПОД каза: Прощавам според думата ти,21но наистина – жив съм Аз и целият свят ще се изпълни с ГОСПОДНАТА слава –22всички тези мъже, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изпитваха десет пъти досега, и не послушаха гласа Ми,23наистина те няма да видят земята, за която се клех на бащите им – никой от онези, които Ме презряха, няма да я види!24Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследи.25А амаличаните и ханаанците живеят в долината. Утре се върнете и идете в пустинята към Червено море!26ГОСПОД говори още на Мойсей и Аарон, и каза:27Докога ще търпя това зло общество, което роптае против Мен[4]? Чух роптанията на израилевите синове, с които роптаят против Мен.28Кажи им: Жив съм Аз, заявява ГОСПОД – наистина ще ви направя така, както вие говорихте в ушите Ми[5]!29Труповете ви ще паднат в тази пустиня и от преброените между вас, колкото сте на брой, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мен,30нито един няма да влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев, сина на Ефоний, и Иисус, сина на Навий.31А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа и те ще познаят земята, която вие презряхте.32А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.33И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашите блудства, докато труповете ви се довършат в пустинята.34Според броя на дните, за които разузнахте земята, четиридесет дни, по един ден за една година, четиридесет години ще теглите заради беззаконията си и ще познаете какво е Аз да се отвърна.35Аз, ГОСПОД, говорих. Наистина така ще направя на цялото това зло общество, което се е събрало против Мен: в тази пустиня ще се довършат и в нея ще измрат.36И онези мъже, които Мойсей изпрати да разузнаят земята и които се върнаха и подбудиха цялото общество да роптае против него, като пуснаха лош слух за земята,37тези мъже, които пуснаха лош слух за земята, измряха от язвата пред ГОСПОДА.38А Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, останаха живи измежду онези мъже, които ходиха да разузнаят земята.39И когато Мойсей говори тези думи на всичките израилеви синове, народът плака много.40И на сутринта станаха рано, за да се изкачат на върха на хълма и казаха: Ето ни, ще се изкачим на мястото, за което ГОСПОД говори, защото съгрешихме.41А Мойсей каза: Защо престъпвате ГОСПОДНАТА заповед? Това няма да успее.42Не се изкачвайте, защото ГОСПОД не е между вас, да не би да ви победят враговете ви,43защото амаличаните и ханаанците са там пред вас и ще паднете от меч. Понеже отстъпихте и не следвахте ГОСПОДА, затова ГОСПОД няма да бъде с васст. 42;.44Те обаче дръзнаха да се изкачат на върха на хълма. Но ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет и Мойсей не излязоха от стана.45Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на онзи хълм, слязоха и ги разбиха, и ги разпиляха чак до Хорма.