Левитът от Ефремовата планина и опозорената му наложница
1В онези дни, когато Израил още нямаше цар, на отвъдната страна на Ефремовата планина живееше един левит. Той си беше взел наложница, родом от юдейския град Витлеем.2Наложницата беше в разпра с него. Затова тя го напусна и се завърна в бащиния си дом във Витлеем юдейски. Там живя още четири месеца.3Тогава мъжът и тръгна на път и отиде при нея, за да я уговори да я върне обратно. Със себе си водеше слугата си и два осела. Тя го въведе в бащината си къща.4Като го видя, тъстът му, бащата на тази млада жена, го посрещна радостно и го задържа. Той прекара три дена при него. Те ядоха, пиха и нощуваха там.5Когато на четвъртия ден станаха рано сутринта и той започна да се стяга за път, бащата на младата жена каза на зет си: „Подкрепи се още с къшей хляб, а след това можете да тръгнете.“6Те седнаха и двамата ядоха и пиха заедно. А бащата на младата жена каза на този мъж: „Съгласи се да останеш още една нощ и се повесели от сърце.“7Мъжът беше поел, за да продължи пътя си, но тъстът му го уговори и той пак пренощува там.8А на петия ден той стана рано сутринта, за да си върви. Но бащата на младата жена отново каза: „Подкрепи се още и остани, докато денят превали.“ И те двамата пак ядоха заедно.9След това този мъж стана и тръгна да си върви – сам той, наложницата му и слугата му. А неговият тъст, бащата на младата жена, му каза: „Ето започна вече да се стъмва. Моля ви, пренощувайте. Та денят е на свършване, пренощувай тука и се повесели от сърце. Тръгнете на път утре рано и ще се прибереш у дома си.“10Но мъжът не пожела повече да нощува тук, стана и пое на път. Така той наближи до околностите на Йевус, тоест Йерусалим, като водеше със себе си два натоварени осела, а и наложницата му беше с него. (И Н 15:8; Съд 18:28; 1 Лет 11:4)11Когато бяха близо до Йевус, денят вече беше превалил. Слугата каза на господаря си: „Да се отбием в този йевусейски град и да пренощуваме в него.“12Господарят му отговори: „Няма да се отбиваме в град на чужденци, които не са израилтяни, а ще продължим към Гива.“13И допълни към слугата си: „Върви! Нека стигнем до друго място. Ще нощуваме в Гива или в Рама.“14И така, те тръгнаха, вървяха, а при залез слънце бяха близо до Гива, която спада към Вениаминовото племе.15Там те се отбиха, за да пренощуват в Гива. След като влезе в града, левитът спря на градския площад, но не се намери никой, който да ги покани у дома си да пренощуват.16И ето привечер един старец се връщаше от работа по полето. Той беше родом от Ефремовата планина и живееше като чужденец в Гива. А местните жители бяха вениаминци.17Той повдигна очи и видя пътника на градския площад. Старецът попита: „Накъде си тръгнал и откъде идваш?“18Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си.19При това ние си имаме всичко – и слама, и храна за ослите си, а също хляб и вино за мене и за твоята слугиня, както и за този слуга, който е заедно с твоите слуги. Наистина нямаме нужда от нищо.“20Старецът го увери: „Бъди спокоен – всичките ти нужди ще поема аз, само да не останеш да нощуваш на улицата.“21И така, той го заведе у дома си, даде фураж на ослите, а те си умиха нозете, ядоха и пиха.22Когато те се подкрепяха с ядене на трапезата, някои мъже от града – скверна сган, заобиколиха къщата, заблъскаха по вратата и викнаха на стареца, стопанин на къщата: „Изведи дошлия в къщата ти мъж, за да го познаем.“ (Бит 19:4)23Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: „Недейте, братя мои, не правете такова зло! Този мъж е гост в къщата ми, не проявявайте такова безумие!24Ето ви дъщеря ми, девица, както и неговата наложница – тях ще изведа. Опозорете ги и правете с тях каквото искате. А с този мъж не правете такова безумие!“25Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава левитът грабна наложницата си и им я изведе на улицата. Те я познаха, изнасилваха я цяла нощ до сутринта и я пуснаха едва призори.26Тази жена се довлече, падна до вратата на къщата на стареца, в която пренощува господарят и, и лежа там до разсъмване.27А на сутринта господарят и стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път. Но ето – наложницата му лежи пред вратата на къщата, а ръцете и на прага.28Той и каза: „Стани да си вървим!“ Но отговор нямаше[1]. Той я постави на осела си, тръгна на път и пое за родното си място.29Като пристигна у дома си, взе нож, хвана наложницата си, разчлени я на дванадесет части и ги разпрати по всички области на Израил. (1 Цар 11:7)30Всеки, който виждаше това, казваше: „Не е бивало и не се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха от египетската земя и до днес[2]. Помислете за всичко това и вземете решение – какво да се направи!“
Съдии 19
Верен
от Veren1А в онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше в покрайнините на хълмистата земя на Ефрем. Той си взе наложница от Витлеем Юдейски.2Но наложницата му блудства против него и си отиде от него в бащиния си дом във Витлеем Юдейски, и остана там известно време, четири месеца.3Тогава мъжът ѝ стана и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, и взе със себе си слугата си и две магарета. И тя го заведе в бащиния си дом; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.4И тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и той остана при него три дни; и ядоха и пиха, и нощуваха там.5А на четвъртия ден станаха рано сутринта и той се вдигна да си отиде; но бащата на младата жена каза на зет си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидете.6И те седнаха и ядоха и пиха двамата заедно; и бащата на младата жена каза на мъжа: Склони, моля те, да останеш през нощта, и нека се развесели сърцето ти.7А когато мъжът стана, за да си отиде, тъстът му го принуди и той пак пренощува там.8А на петия ден той стана да си отиде рано сутринта, но бащата на младата жена каза: Моля те, подкрепи сърцето си и чакай, докато превали денят. И двамата ядоха.9И когато човекът стана да си отиде – той и наложницата му, и слугата му – тъстът му, бащата на младата жена, му каза: Ето сега, денят наближава към вечерта; моля ви, пренощувайте. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете на път рано, за да си отидеш в шатрата си.10Но човекът не пожела да пренощува; и стана и тръгна, и дойде срещу Евус, който е Ерусалим. А с него имаше две оседлани магарета и наложницата му беше с него.11И когато бяха близо до Евус и денят беше почти преминал, слугата каза на господаря си: Ела, моля те, и нека влезем в този евусейски град и да пренощуваме в него.12Но господарят му му каза: Няма да влезем в град на чужденци, които не са от израилевите синове, а ще продължим до Гавая.13И каза на слугата си: Ела да се приближим до едно от тези места и да пренощуваме в Гавая или в Рама.14И те отминаха Евус и продължиха; и слънцето залезе над тях близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.15И те се отбиха там, за да влязат да пренощуват в Гавая. И той влезе и седна на площада на града, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.16И ето, един старец идваше от работата си на полето вечерта. А този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше чужденец в Гавая, а местните хора бяха вениаминци.17И като повдигна очи, той видя пътника на площада на града. И старецът каза: Накъде отиваш и откъде идваш?18А той му каза: Ние пътуваме от Витлеем Юдейски към покрайнините на хълмистата земя на Ефрем, защото аз съм оттам. Ходих до Витлеем Юдейски и сега вървя с ГОСПОДНИЯ дом, но никой не ме прибира в къщата си.19А ние си имаме и слама, и храна за магаретата си, и хляб и вино за мен, за слугинята ти и за младежа, който е със слугите ти; не ни липсва нищо.20И старецът каза: Мир на теб! Но нека аз се погрижа за всичките ти нужди; само не оставай през нощта на площада.21И той го заведе в къщата си и даде храна на магаретата. И те си измиха краката и ядоха, и пиха.22И като веселяха сърцата си, ето, градските мъже, мъже, които бяха зли мъже[1], заобиколиха къщата, като блъскаха по вратата и говореха на стареца, домакина, и казваха: Изведи мъжа, който влезе в къщата ти, за да го познаем!23А човекът, домакинът на дома, излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Моля ви, не вършете това зло! След като този човек е дошъл в дома ми, не правете това безумие!24Ето девствената ми дъщеря и неговата наложница; нека тях ви изведа навън сега, тях опозорете и с тях сторете каквото искате; но на този човек не правете такова безумно нещо!25Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава човекът взе наложницата си и им я изведе навън. И те я познаха и се гавриха с нея през цялата нощ до сутринта; и като се зазори, я пуснаха.26И на зазоряване жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, където беше господарят ѝ, и лежа там до съмване.27Когато господарят ѝ стана на сутринта и отвори вратите на къщата, и излезе, за да си отиде по пътя, ето, жената, наложницата му, беше там, паднала на входа на къщата с ръце на прага.28И той ѝ каза: Стани да си вървим. Но никой не отговори. Тогава той я вдигна на магарето и човекът стана и отиде на мястото си.29И когато дойде в къщата си, взе нож, хвана наложницата си и я разсече на дванадесет части, с костите ѝ, и я изпрати по всичките области на Израил.30И всички, които видяха това, казаха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, в който израилевите синове излязоха от египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и говорете!