Съдии 11:8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Йефтай от Галаад беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; баща му беше Галаад. (Евр 11:32) 2 Съпругата на Галаад му роди синове. Когато синовете на тази жена пораснаха, те прокудиха Йефтай с думите: „Ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.“ (Бит 21:10) 3 Така Йефтай побягна от братята си и заживя в страната Тов. При Йефтай се събраха безделници, които излизаха с него. 4 След известно време амонците потеглиха на война срещу Израил. 5 По време на войната на амонците с израилтяните дойдоха старейшините от Галаад да доведат Йефтай от страната Тов. 6 Те казаха на Йефтай: „Ела да ни станеш вожд, за да воюваме с амонците.“ 7 Йефтай възрази на галаадските старейшини: „Вие ме намразихте и прокудихте от бащиния ми дом. Защо сте дошли при мене сега, когато сте изпаднали в беда?“ 8 Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Затова дойдохме сега при тебе, за да тръгнеш заедно с нас и да воюваш с амонците, и ще станеш за нас вожд на всички галаадски жители.“ 9 А Йефтай заяви на галаадските старейшини: „Ако ме върнете у дома, за да воювам с амонците, и ако Господ ги предаде в моя власт – наистина ли ще ви стана вожд?“ 10 Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Господ да бъде свидетел помежду ни, че ще изпълним казаното от тебе!“ 11 След това Йефтай тръгна заедно с галаадските старейшини и народът го издигна за свой вожд и предводител. Тогава Йефтай потвърди всичко това в светилището на Господа в Масифа. 12 Йефтай изпрати пратеници при амонския цар да му кажат: „Какво имаш с мене, че си дошъл при мене да воюваш в страната ми?“ 13 Амонският цар отговори чрез пратениците на Йефтай: „Когато Израил дойде от Египет, той заграби страната ми от Арнон до Явок и Йордан. Затова върни ми я по мирен начин.“ 14 След това Йефтай още веднъж изпрати пратеници при амонския цар 15 да му известят: „Така отсъжда Йефтай – Израил не е заграбвал Моавската страна, нито страната на амонците! 16 Защото когато Израил дойде от Египет, отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадес, 17 тогава израилтяните изпратиха пратеници при едомския цар да кажат: „Позволи ни да преминем през твоята земя.“ Но едомският цар не се съгласи. За същото помолихме и моавския цар, но и той не се съгласи; затова Израил остана в Кадес. (Чис 20:14) 18 Тогава те тръгнаха през пустинята, заобиколиха едомската страна и моавската страна и дойдоха до източната граница на моавската страна, като се разположиха на стан оттатък Арнон; но в моавските предели не навлязоха, защото Арнон е моавската граница.“ (Чис 21:4) 19 След това израилтяните изпратиха пратеници при Сихон, аморейския цар, който управляваше в Есевон, и помолиха: „Позволи ни да минем през твоята страна на път за нашата страна.“ (Чис 21:21; Вт 2:26)

Чис 21:21Вт 2:26

20 Но Сихон не се съгласи да пропусне Израил през границите си. Затова Сихон събра всичките си мъже, разположи се на стан в Яац и започна да воюва с Израил. 21 Но Господ, Бог Израилев, предаде Сихон и всичките му мъже под властта на израилтяните. Те ги победиха. Така те превзеха цялата земя на аморейците, жителите на онази страна, като 22 завладяха всички области на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята до Йордан. 23 „А сега, след като Господ, Бог Израилев, прогони аморейците пред своя народ Израил, ти искаш да я оспорваш? 24 Не владееш ли ти това, което ти е дал твоят бог Хамос? А ние владеем всичко онова, което ни е дал като наследство Господ, нашият Бог. 25 Нима ти си по-добър от моавския цар Валак, син на Сепфор? Спорил ли е той с израилтяните, или воювал ли е някога против тях? (Чис 22:2; И Н 24:9)

Чис 22:2И Н 24:9

26 Израил живее вече триста години в Есевон и в подвластните му селища, в Ароер и в подвластните му селища, както и във всички градове, които са разположени край Арнон. А защо през това дълго време не сте ги завзели? 27 Що се отнася до мене, аз не съм ти сторил нищо лошо, но ти постъпваш несправедливо спрямо мене, като безпричинно започваш война. Господ Сам е Съдия – нека Той разреши спора между израилтяни и амонци!“ 28 Но амонският цар не се вслуша в посланието на Йефтай, което той изпрати до него. 29 Тогава Господният Дух въздейства мощно над Йефтай и той тръгна на поход през цялата област на Галаад и Манасия, през Масифа при Галаад, за да потегли оттук на бой срещу амонците.

Дъщерята на Йефтай като оброк пред Господа

30 Йефтай даде оброк пред Господа с думите: „Ако ти действително предадеш амонците под моя власт, 31 тогава този, който пръв излезе от вратата на къщата ми, за да ме посрещне при победоносното ми завръщане от битка с амонците, ще принадлежи на Господа, и аз ще го принеса в жертва всеизгаряне.“ 32 Тогава Йефтай потегли към амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде под властта му. 33 Той им нанесе силно поражение, превзе цялата област от Ароер до Минит по посока на Авел-Карамим, завладя двадесет града. Така амонците бяха усмирени пред израилтяните. 34 А когато Йефтай се завръщаше към Масифа в дома си – ето собствената му дъщеря излезе да го посрещне, играейки хоро с песни в съпровод на цимбали. Тя му беше единствено дете – нямаше нито син, нито друга дъщеря. (1 Цар 18:6) 35 Веднага щом Йефтай я видя, раздра дрехите си и викна: „Уви, дъще моя! Ти ме направи нещастен, ти ми докара беда! Със собствената си уста дадох обещание пред Господа и не мога да се отрека.“ (Чис 30:3) 36 Тя му отговори: „Татко мой! Щом си дал такова обещание пред Господа, тогава постъпи с мене според обета, който ти вече си обявил, тъй като Господ чрез тебе наложи възмездие на враговете ти – амонците!“ 37 След това тя продължи към баща си: „Само една молба ми удовлетвори: дай ми още два месеца време, за да отида да се изкача на планините и заедно с моите приятелки да оплача своето девство.“ 38 Той отговори: „Иди!“ И я пусна за два месеца. Тя отиде с приятелките си и оплаква своето девство в планините. 39 Когато минаха двата месеца, тя се завърна при своя баща. Тогава той извърши над нея оброка си, който бе обещал пред Господа. Тя обаче още не беше докосната от мъж. Оттук произлезе обичай у израилтяните – 40 девойките сред Израил всяка година да отиват в планините, за да възпяват и оплакват дъщерята на галаадеца Йефтай, по четири дена годишно.

Верен

от Veren

1 А галаадецът Ефтай беше храбър воин. Той беше син на блудница; а бащата на Ефтай беше Галаад. 2 А жената на Галаад му роди синове; и когато синовете на жената пораснаха, те изгониха Ефтай и му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на друга жена. 3 И Ефтай избяга от братята си и живееше в земята Тов; и при Ефтай се събираха безчестни мъже и излизаха с него. 4 И след известно време синовете на Амон излязоха да се бият срещу Израил. 5 И когато синовете на Амон излязоха да се бият срещу Израил, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтай от земята Товст. 3;. 6 И казаха на Ефтай: Ела и ни стани водач, за да се бием срещу синовете на Амон! 7 Тогава Ефтай каза на галаадските старейшини: Не сте ли вие, които ме намразихте и ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мен сега, когато сте в беда? 8 А галаадските старейшини казаха на Ефтай: Затова се върнахме сега при теб, за да дойдеш с нас и да се биеш срещу синовете на Амон, и да станеш глава над всичките галаадски жители. 9 Тогава Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете обратно, за да се бия срещу синовете на Амон, и ГОСПОД ги предаде пред мен, ще стана ли глава над вас? 10 И галаадските старейшини казаха на Ефтай: ГОСПОД е свидетел между нас, че непременно ще направим, както си казал! 11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави за глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа. 12 И Ефтай изпрати пратеници до царя на синовете на Амон да кажат: Какво има между мен и теб, че си дошъл против мен да се биеш срещу земята ми? 13 И царят на синовете на Амон отговори на пратениците на Ефтай: Понеже Израил отне земята ми, когато дойде от Египет – от Арнон до Явок и до Йордан; затова сега върни тези земи с мир. 14 И Ефтай отново изпрати пратеници до царя на синовете на Амон 15 да му кажат: Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на синовете на Амон. 16 А когато Израил излезе от Египет и вървеше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис, 17 тогава Израил изпрати пратеници до едомския цар да кажат: Нека премина, моля те, през земята ти. Но едомският цар не послуша. Изпратиха и до моавския цар, но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис. 18 Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската земя и моавската земя, и дойде откъм изгрев слънце до моавската земя, и се разположи на стан оттатък Арнон, но не влезе в областта на Моав, защото Арнон беше границата на Моав. 19 И Израил изпрати пратеници до аморейския цар Сихон, царя на Есевон, и Израил му каза: Моля те, нека преминем през земята ти до нашето място. 20 Но Сихон не се довери на Израил да го пусне да мине през областта му и Сихон събра целия си народ и се разположи на стан в Яса, и воюва срещу Израил. 21 И ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сихон и целия му народ в ръката на Израил и те ги разбиха. Така Израил завладя цялата земя на аморейците, които живееха в онази земя. 22 Така те завладяха цялата област на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята чак до Йордан. 23 И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците отпред Своя народ Израил, ти ли ще го изгониш? 24 Няма ли да притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Така и ние ще притежаваме земята на всекиго, когото ГОСПОД, нашият Бог, изгонва отпред нас. 25 И сега, да не би ти да си по-добър от моавския цар Валак, сина на Сепфор? Спорил ли е той някога с Израил, или воювал ли е някога срещу него? 26 Докато Израил живееше триста години в Есевон и селата му, в Ароир и селата му и във всичките градове по бреговете на Арнон, защо не си ги взехте обратно през това време? 27 И не аз съм съгрешил против теб, а ти ми правиш зло, като воюваш срещу мен. Нека ГОСПОД, Съдията, да отсъди днес между израилевите синове и синовете на Амон! 28 Но царят на синовете на Амон не послуша думите, които Ефтай му изпрати. 29 Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух беше на Ефтай и той мина през Галаад и Манасия, мина и през Масфа Галаадска, и от Масфа Галаадска излезе срещу синовете на Амон. 30 И Ефтай направи обрек пред ГОСПОДА и каза: Ако наистина предадеш синовете на Амон в ръката ми, 31 тогава онова, което излезе от вратата на дома ми да ме посрещне, когато се върна с мир от синовете на Амон, да бъде на ГОСПОДА, и аз ще го принеса като всеизгаряне! 32 Така Ефтай излезе срещу синовете на Амон, за да се бие срещу тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му. 33 И той им нанесе много голямо поражение от Ароир до прохода на Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим. Така синовете на Амон бяха покорени пред израилевите синове. 34 И когато Ефтай дойде до къщата си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тимпанчета и танци; а тя беше единствената му, освен нея той нямаше нито син, нито дъщеря. 35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съкруши! Ти си сред онези, които ми причиняват скръб! Защото дадох дума пред ГОСПОДА и не мога да си я взема обратно. 36 А тя му каза: Татко мой, ако си дал дума пред ГОСПОДА, стори с мен според каквото е излязло от устата ти, понеже ГОСПОД ти е дал възмездие над враговете ти, синовете на Амон. 37 И каза на баща си: Нека ми се направи това нещо: остави ме два месеца, за да ида и да ходя по планините, и да оплача девствеността си – аз и другарките ми. 38 И той каза: Иди. И я пусна за два месеца. И тя отиде с другарките си и оплака девствеността си по планините. 39 И в края на двата месеца тя се върна при баща си, и той стори с нея според обрека, който беше направил. А тя не беше познала мъж. И това стана обичай в Израил: 40 всяка година израилевите дъщери ходят да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай по четири дни в годината.