1Всяка мъдрост е от Господа и с Него пребъдва за вечни времена. (Пр 2:6; Прем 9:4)2Кой може да изброи морските песъчинки, дъждовните капки и дните на вечността?3Кой може да измери височината на небето, ширината на земята, морската бездна и мъдростта? (Ис 40:12)4-5От всички тях най-напред се е явила мъдростта; разум и мъдрост съществуват от вечността[1]. (Сир 24:9)6-7На кого бе разкрит коренът на мъдростта, кой прозря нейните намерения?[2] (Йов 28:12; Вар 3:20)8Един е мъдър, внушаващ огромно страхопочитание – Онзи, Който седи на Своя престол.9Сам Господ създаде мъдростта, подложи я на изпитание, оцени я и изпълни с нея всичките Си дела. (Йов 28:27; Йоил 3:1; Д А 2:17)10Дари я на всяка плът, както бе отредил, но най-богато – на онези, които Го обичаха[3]. (Екл 2:26)
Венецът на мъдростта
11Страхопочитанието пред Господа е слава и чест, веселие и венец на радостта. (Сир 9:16)12Страхопочитанието пред Господа изпълва сърцето с наслада, дава веселие, радост и дълъг живот[4]. (Пр 4:10; Сир 1:20)13Който изпитва страхопочитание пред Господа, краят му ще е добър и в деня на смъртта си ще бъде благословен. (Сир 11:27)14Начало на мъдростта е да изпитваш страхопочитание пред Господа и то съпътства вярващите от майчината им утроба. (Пс 111:10; Пр 1:7)15Тя е свила завинаги здраво гнездо сред хората и ще се довери на потомството им.16Да имаш страхопочитание пред Господа – това е пълноценна мъдрост, напояваща с плодовете си хората. (Пр 8:18)17Тя ще напълни цялата им къща с каквото желаят, а житниците им – със своите блага. (Прем 7:11)18Венец на мъдростта е страхопочитанието пред Господа, което поражда мир и цветущо здраве[5].19Господ я подложи на изпитание, оцени я, изпълни с разум и знание хората и прослави онези, които я притежават.20-21Корен на мъдростта е да имаш страхопочитание пред Господа, а клоните и – дълъг живот[6]. (Сир 1:12)
Врагът на мъдростта
22Несправедливият гняв не може да бъде оправдан, понеже самата склонност на човек да се гневи е падение за него. (Пр 29:22)23А търпеливият ще се въздържи, колкото е необходимо, но после това ще му донесе радост.24Той ще сдържа думите си, колкото е необходимо, и устата на вярващите ще споменават за неговото благоразумие.25В съкровищницата на мъдростта има разумни притчи, а за грешника страхопочитанието пред Бога е омразно.26Ако желаеш мъдростта, спазвай заповедите и Господ ще ти я дари,27защото страхопочитанието пред Господа е мъдрост и знание, а вярата и кротостта са Му най-приятни. (Пр 15:33)28Не бъди недоверчив към страхопочитанието пред Господа и не пристъпвай към Него с раздвоено сърце. (Як 1:6; Сир 2:12)29Не бъди лицемерен пред хората, обмисляй думите си. (Сир 5:9)30Не се превъзнасяй, за да не паднеш и сам да си навлечеш безчестие, защото Господ ще разкрие тайните ти помисли и ще те унизи сред насъбралия се народ, ако си пристъпил пред Господа не с боязън, а със сърце, пълно с коварство. (Пр 5:14)