1Миктам.[1] Песен на Давид. Запази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.2Казах на Господа: „Ти си мой Господ. Без Тебе няма добро за мене.“3Към посветилите се на Бога по земята и Твоите избраници – към тях е моят стремеж.4Ще се умножат скърбите на онези, които тичат към други богове. Аз няма да им принеса възлияния от кръв, устата ми няма да произнесе техните имена.5Господ е делът на моето наследство и моята чаша. Ти държиш жребия за мене. (П Ер 3:24)6Отреденото за мене се падна в хубава земя. Това наследство е добро за мене.7Ще прославям Господа, Който ми е дал разсъдък. Дори и нощем моето сърце ме поучава.8Поставям Господа винаги пред мене, понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна. (Пс 121:3)9Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми и тялото ми ще живее в безопасност. (Д А 2:25)10Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление. (Д А 13:35)11Ще ми посочиш пътя на живота. Пълната радост е в Твоето присъствие, при Тебе е вечното блаженство.
Псалм 16
Верен
от Veren1Миктам на Давид. Запази ме, Боже, защото на Теб се уповавам!2Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен.3Към светиите на земята, към славните е цялото ми благоволение.4Скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат. Аз няма да принеса техните възлияния от кръв и имената им на устните си няма да приема.5ГОСПОД е делът на наследството ми и чашата ми, Ти съхраняваш моя жребий.6Делът ми падна на приятни места, да, имам прекрасно наследство!7Ще благославям ГОСПОДА, който ме съветва. Дори и нощно време сърцетобукв.: бъбреците; т. е. вътрешният човек ми ме наставлява.8Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си, понеже е отдясно ми, няма да се поклатя.9Затова сърцето ми се радва и душата[1] ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност,10защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.11Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб – веселия навеки.