Псалм 10:8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

(9:22-39)

1 Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя? 2 Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил. 3 Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа. 4 В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли. (Пс 14:1) 5 Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира. 6 Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“ 7 Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен. (Рим 3:14) 8 Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния. 9 Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си. (Пс 17:12) 10 Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка. 11 Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ (Пс 94:7; Ез 9:9) 12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите. 13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“ 14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците. 15 Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо. 16 Господ е Цар за вечни времена и завинаги! Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя. (Пс 145:13; Ер 10:10) 17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените. Ти укрепваш сърцата им, вслушваш се, 18 за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите и повече никой човек да не всява страх по земята. (Вт 10:18)

Верен

от Veren

1 ^[1] ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена? 2 Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха! 3 Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА. 4 Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. 5 Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение, 6 казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда. 7 Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло. 8 Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха. 9 Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си. 10 Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти. 11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. 12 Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите. 13 Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш? 14 Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник. 15 Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече. 16 ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му. 17 ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си, 18 за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.