Тържествено потвърждение на Мойсеевия закон и радостно веселие на празника Шатри
1И когато настъпи седмият месец, израилтяните живееха отново в своите градове. Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който е пред Водната порта. И казаха на книжовника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ беше дал на Израил.2И така, на първия ден от седмия месец, свещеникът Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които, като слушаха, можеха да разберат.3Той чете от него на площада пред Водната порта от зори до пладне пред мъжете, жените и пред онези, които можеха да разберат. Целият народ внимателно слушаше книгата на закона.4Книжовникът Ездра стоеше на дървен подиум, направен за тази цел. От дясната му страна стояха Метатия, Шема, Анания, Урия, Хелкия, Маасея, а от лявата – Федая, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Захария и Мешулам.5Ездра отвори книгата пред целия народ, защото стоеше по-високо от всички. А когато я отвори, целият народ стана.6Тогава Ездра благослови Господа, великия Бог, и целият народ отговори: „Амин, амин!“ След това, като издигнаха ръце, поклониха се на Господа с лице до земята.7А левитите Иисус, Ваная, Шеревия, Ямин, Акув, Шатвай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Йозавад, Ханан и Фелая обясняваха закона пред народа и всички останаха по местата си.8Те четяха от книгата на закона на откъси и ги тълкуваха, така че прочетеното да бъде разбрано.9И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“10Тогава Ездра каза: „А сега си вървете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете от това на онези, които нямат нищо! Този ден е свят пред Господа. Затова не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора.“11А левитите утешаваха народа с думите: „Не бива да скърбите, този ден е свят!“12И всички се разотидоха да ядат и пият и да пращат на онези, които нямаха. Те празнуваха с голямо веселие, защото разбраха това, което им беше прочетено.13А на другия ден предводителите на родовете от целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да разтълкуват по-добре думите на закона.14И намериха написано в закона, който Господ беше дал чрез Мойсей, че на празника в седмия месец израилтяните трябва да живеят в колиби.15Затова разгласиха навред по всичките си градове, както и в Йерусалим: „Идете в планината и донесете клони от питомна маслина, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направим колиби, както е писано в закона.“ (Лев 23:33; Лев 23:39; Вт 16:13)16Всички наизлязоха, донесоха клони и направиха колиби на покривите си, в дворовете си, в дворовете на Божия храм, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовите порти.17Всички завърнали се от плен направиха колиби и заживяха в тях. Обхвана ги голяма радост, защото от времето на Иисус Навин до този ден израилтяните не бяха постъпвали така.18Всеки ден – от първия до последния – те четяха от книгата на Божия закон. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден устроиха събрание според разпоредбите.
Неемия 8
Верен
1Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който беше пред Портата на водата и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който ГОСПОД беше заповядал на Израил.2И на първия ден от седмия месец свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които можеха да слушат с разбиране[1].3И той чете от него на площада, който беше пред Портата на водата, от зори до пладне пред мъжете и жените и онези, които можеха да разбират. И вниманието на целия народ беше към книгата на законаст. 2;.4А книжникът Ездра стоеше на дървена платформа, която бяха направили за тази цел, и до него стояха Мататия и Сема, и Аная, и Урия, и Хелкия, и Маасия от дясната му страна, а от лявата му страна бяха Федая и Мисаил, и Мелхия, и Асум, и Асвадана, Захария и Месулам.5И Ездра разгъна книгата пред очите на целия народ, защото беше над целия народ. И когато я разгъна, целият народ се изправи.6И Ездра прослави ГОСПОДА, великия Бог, и целият народ отговори: Амин, амин! – като издигнаха ръцете си и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА с лицата си до земята.7А Иисус и Ваний, и Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелая и левитите обясняваха закона на народа, а народът стоеше на мястото си.8Четяха ясно от книгата на Божия закон и даваха значението, като им обясняваха прочетеното.9И Неемия, който беше управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, казаха на целия народ: Този ден е свят на ГОСПОДА, вашия Бог! Не тъжете и не плачете! – защото целият народ заплака, като чу думите на закона.10И им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, за които нищо не е приготвено, защото денят е свят на нашия Господ. И не скърбете, защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила.11И левитите успокоиха целия народ, като казаха: Мълчете, защото денят е свят! Не тъжете!12И целият народ отиде да яде и да пие, да изпрати дялове и да направи голямо увеселение, защото беше разбрал думите, които му се говориха.13И на втория ден главите на бащините домове на целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да се поучат в думите на закона.14И намериха писано в закона, че ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей израилевите синове да живеят в колиби на празника в седмия месец,15и да обявят и разгласят по всичките си градове и в Ерусалим, като кажат: Излезте в планината и донесете маслинови клони и клони от дива маслина, и миртови клони, и палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби, както е писано!16И народът излезе и донесе клони, и си направиха колиби – всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта.17Цялото събрание, всички, които се бяха върнали от плена, направиха колиби и живяха в колибите. Защото израилевите синове не бяха правили така от времето на Иисус, сина на Навий, до онзи ден. И настана много голяма радост.18И всеки ден се четеше от книгата на Божия закон, от първия ден до последния ден[2]. Седем дни празнуваха празника, а на осмия ден имаше тържествено събрание според правилото.