1По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“ (Мк 9:33; Лк 9:46; Лк 22:24)2А Иисус повика едно дете, постави го посред тях (Мт 19:14)3и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. (Мк 10:15; Лк 18:17)4И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство.5И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема. (Мт 10:40; Йн 13:20)
За изкушенията
6А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето. (Мк 9:42; Лк 17:1)7Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението.8Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. (Мт 5:29)9И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.10Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец.11Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото. (Лк 19:10)
Притча за загубената овца
12Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената? (Лк 15:3; Лк 15:4)13А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили.14Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.
Прощаване на съгрешил брат
15Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат, (Лк 17:3; Гал 6:1)16ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. (Лев 19:17; Вт 19:15)17Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар. (1 Кор 5:9)18Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето. (Мт 16:19; Йн 20:23)19И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец. (Мт 7:7; Мк 11:24; Йн 15:7)20Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“21Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“ (Лк 17:3)22Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си.24Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.25А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати.26Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“27Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му.28А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“29Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“30Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си.31Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило.32Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли,33не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? (Мт 7:2)34И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг. (Мт 5:25)35Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му[1].“ (Мт 6:15)
Матей 18
Верен
от Veren1В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство?2А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза:3Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.4И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство.5И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема.6А който съблазни[1] един от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини.7Горко на света поради съблазните, защото съблазните трябва да дойдат; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!8Ако те съблазнява[2] ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.9И ако те съблазняваили: подвежда към грях окото ти, извади го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкълст. 8;.10Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата.11(Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.)12Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се?13И като я намери, истина ви казвам: той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.14Също така не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да загине нито един от тези малките.15И ако съгреши брат ти, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.16Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо.17И ако не послуша тях, кажи това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.18Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.19Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата.20Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.21Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми против мен, да му прощавам? До седем пъти ли?22Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.23Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.24И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който му дължеше десет хиляди таланта.25Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът.26Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя всичко!27И господарят на този слуга, понеже го жалеше, го пусна и му прости заема.28Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш!29Затова съслужителят му падна и му се молеше, като каза: Имай търпение към мен, и ще ти платя!30Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга.31А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.32Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.33Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?34И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато изплати целия дълг.35Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.