1Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си (Зах 9:9; Мт 21:1; Лк 19:28; Йн 12:12)2и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете.3Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: „То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.“4Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха.5Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“6А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха.7Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна.8Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя. (4 Цар 9:13)9Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ! (Пс 118:26)10Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ[1]! Осанна във висините!“11Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.
Безплодната смокиня
12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня. (Мт 21:18)13И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. (Ер 8:13; Мк 13:28)14Иисус и каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.
Изгонване на търговците от храма
15И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби (Мт 21:12; Лк 19:45; Йн 2:13)16и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било.17Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи“? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“ (Ис 56:7; Ер 7:11)18Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.19А когато се свечери, Той излезе[2] вън от града. (Лк 21:37)
Силата на вярата
20Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен. (Мт 21:20)21Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“22Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога.23Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже. (Мт 17:20; Лк 17:5; 1 Кор 13:2)24Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. (Мт 7:7)25А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. (Мт 5:23; Мт 6:14)26Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“
За властта на Иисус Христос
27След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него (Мт 21:23; Лк 20:1)28и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“29А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това.30Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“ (Мк 1:4)31А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“ (Мт 21:32)32Или да речем: „от хората“.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. (Мт 14:5)33Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
Марко 11
Верен
от Veren1И когато дойдоха близо до Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си и им каза:2Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте.3И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.4И така, те отидоха и намериха едно магаренце вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.5А някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате магаренцето?6А те им отговориха, както беше заръчал Иисус; и те ги оставиха.7И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна.8И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята.9И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име!10Благословено царството на баща ни Давид, (което иде в Господното Име)! Осанна във висините!11И Иисус влезе в Ерусалим, в храма; и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания[1] с дванадесетте.12А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.13И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо освен листа, защото не беше време за смокини.14И Той ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века!ст. 20; И учениците Му чуха това.15И дойдоха в Ерусалим. А Иисус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма; и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите.16И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.17И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?18И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му.19А когато се мръкна, Той излезе вън от градаст. 11;.20И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до коренст. 14;.21И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.22А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.23Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! – и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже.24Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.25И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.26(Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)27И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:28С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?29Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.30Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми.31А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте?32Но да кажем ли: От хората? А се бояха от множеството, защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк.33И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. А Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.