1Слово на Господа, което дойде чрез Йеремия, относно сушата. (Лев 26:18)2Юдея плаче и жителите на градовете и чезнат. Писък се издигна от Йерусалим. (П Ер 1:4)3Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си.4Тъй като земята се е напукала, защото няма дъжд в страната, земеделците са смутени и покриват главите си. (Ер 3:3)5Дори кошутата ражда на полето и изоставя малкото си, защото няма трева.6А дивите осли застават по оголелите височини, едва си поемат въздух като чакали, очите им отслабват, защото няма зеленина.7При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе. (Ис 59:12)8Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува?9Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя! (Вт 28:10; Ер 15:16)10Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“ (Ос 8:13)
Съд за приятните лъжи на лъжливите пророци
11И Господ ми каза: „Недей се моли за добруването на този народ!12Когато те постят, няма да се вслушам в писъка им, и когато принесат всеизгаряния и приношение, няма да приема, но ще ги унищожа с меч, с глад и болест.“ (Ез 5:12; Ез 14:21; Отк 6:8)13Тогава казах: „Ах, Господи! Ето пророците им казват: „Няма да видите меч и глад няма да има сред вас, но ще ви дам постоянен мир на това място“.“14Тогава Господ ми каза: „Пророците пророкуват лъжа в Мое име. Не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, празно предсказание, суета и собствени измислици от своето сърце.“ (Ер 5:31; Ер 27:10; Ер 29:9)15Затова Господ каза против пророците това: „Които предсказват в Мое име, без да съм ги изпратил, и като казват: „Меч и глад няма да има в тази страна, тези пророци ще загинат от меч и глад.16А народът, на който предсказват, ще бъде оставен да лежи по йерусалимските улици като жертва от меч и глад и няма да има кой да ги погребва – тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им, защото ще излея върху тях тяхното зло“.“
Плач за настоящата разруха и бъдещата заплаха
17И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана.18Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“19„Господи, съвсем ли си отхвърлил Юдея? Отвратила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни нанесъл удар, така че няма изцеление за нас? Надяваме се на мир, но няма добро, а във време на изцеление има ужас. (Ер 8:15)20Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе.21Не ни отхвърляй заради името Си, не оставяй престола на Своята слава да бъде унизен. Спомни си, не прекратявай завета си с нас!22Между идолите на народите има ли някой да изпраща дъжд? Или може ли небето само по себе си да дава дъжд? Не си ли Ти, Господи, нашият Бог, Който дарява? Затова на Тебе се надяваме, понеже Ти си направил всичко това.“
Еремия 14
Верен
от Veren1ГОСПОДНОТО слово, което беше към Еремия относно сушата:2Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига.3И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си.4Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си.5Дори и кошутата на полето ражда и изоставя малкото си, понеже няма трева.6И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат, понеже няма зеленина.7При все че беззаконията ни свидетелстват против нас, ГОСПОДИ, подействай заради Името Си[1]! Защото са много нашите отстъпничества, съгрешихме против Теб.8Надеждо на Израил, Спасителю негов във време на беда, защо да бъдеш като пришълец в земята и като пътник, отбил се да пренощува?9Защо да бъдеш като смаян човек, като силен, който не може да избави? Но Ти си сред нас, ГОСПОДИ, с Твоето Име се наричаме; не ни оставяй!10Така казва ГОСПОД на този народ: Така обикнаха да скитат, не въздържаха краката си, и ГОСПОД не благоволи в тях. Сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им.11И ГОСПОД ми каза: Недей да се молиш за този народ за добро.12Когато постят, няма да послушам вика им и когато принесат всеизгаряния и хлебни приноси, няма да благоволя в тях, а ще ги довърша с меч и с глад, и с мор.13И казах: Ах, Господи БОЖЕ! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч и глад няма да има у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място.14И ГОСПОД ми каза: Пророците пророкуват лъжа в Моето Име. Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение и гадание и суетата и измамата на сърцето си.15Затова, така казва ГОСПОД за пророците, които пророкуват в Моето Име, а Аз не съм ги изпратил; и те казват: Меч и глад няма да има в тази земя! – с меч и с глад ще бъдат изтребени онези пророци.16А народът, на който те пророкуват, ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици от глад и меч и няма да има кой да ги погребе, тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им; защото ще излея върху тях злината им.17И ще им кажеш това слово: Очите ми ронят сълзи нощем и денем и не престават, защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поражение, с много тежка рана.18Ако изляза на полето, ето, убитите с меч! И ако дойда в града, ето, изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът се лутат в земята и не знаят какво да се прави.19Съвсем ли си отхвърлил Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, така че няма за нас изцеление? Надявахме се на мир, но нищо добро не дойде; и на време на изцеление, но, ето, ужас!20Признаваме, ГОСПОДИ, безбожието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили против Теб.21Не се отвращавай от нас заради Името Си[2]; не опозорявай славния Си престол! Спомни си, не нарушавай завета Си с нас!22Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? И небето от себе си ли дава проливни дъждове? Не си ли Ти, ГОСПОДИ, Боже наш? И на Теб се надяваме, защото Ти си направил всичко това.