1Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.
Увод – суета на суетите
2Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. (Пс 62:10; Екл 12:8)3Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето?4Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена. (Сир 14:18)5Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява.6Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат.7Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново. (Сир 40:11)8Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. (Пр 27:20)9Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. (Екл 3:15)10Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас.11Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.
Суетата на човешката мъдрост
12Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим.13И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. (Екл 3:10)14Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.15Криво не се изправя и което липсва, не се брои.16Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание. (3 Цар 3:12; 3 Цар 5:9; 3 Цар 10:1; 3 Цар 10:23; Сир 47:14)17И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър.18Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.
Еклисиаст 1
Верен
от Veren1Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим[1]:2Суета[2] на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета.3Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?4Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.5И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.6Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.7Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.8Всички думи са трудни[3], нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.9Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.10Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.11Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.12Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалимст. 1;.13И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.14Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър[4].15Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.16Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.17И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър[5].18Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.