1След това Господ отправи слово към мене на десетия ден от десетия месец на деветата година:2„Сине човешки, запиши си датата, точно този ден – вавилонският цар обсади Йерусалим точно на този ден, – (4 Цар 25:1; Ер 52:4)3и състави притча относно размирния дом. Кажи им: „Така казва Господ Бог: „Постави котел, постави го. След това налей вода в него. (Ез 11:3)4Събери в него парчетата месо, всяко добро парче, бут и плешка. Напълни го с най-хубавите парчета.5Вземи най-доброто от стадото. И дори натрупай дърва под него. Нека бързо кипнат и дори нека заврат парчетата в него“.6Затова така рече Господ Бог: „Горко на кървавия град, котела, в който има ръжда, чиято ръжда не изчезва от него! Парче по парче я махни от него. Не много е останало върху него.7Защото кръвта и е сред нея. Тя го постави на гола скала. Не го изля на земята, за да го покрие с прах.8За да се предизвика гняв, за да се отмъсти, поставих кръвта и на гола скала, така че да не бъде покрита.“9Затова Господ Бог казва така: „Горко на кървавия град!“ Аз дори ще направя огромна клада.10Натрупай дърва. Запали огъня. Свари месото напълно, излей бульона. Нека костите се овъглят.11Тогава го остави празен върху въглените, така че да се нагорещи и медта му да се нажежи, и неговата нечистота да се разтопи в него, да изчезне ръждата му.12Изтощи се от усилията, но голямата му ръжда не се премахва от него. В огъня е с ръждата си.13Поради твоята развратна нечистота – защото се опитах да те очистя, но ти не се очисти от своята нечистота – и никога няма да се очистиш отново, докато не удовлетворя Своята ярост против тебе.14Аз съм Господ, Аз казах. Наближава и Аз ще я изпълня! Няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да проявя състрадание. Според твоите постъпки и според твоите дела ще те съдя“, казва Господ Бог.
Време за страдание на пророк Йезекиил
15След това Господ отправи слово към мене:16„Сине човешки, ето Аз ще взема от тебе радостта на твоите очи с един замах. Но ти не скърби и не плачи, сълзите ти не трябва да се леят.17Охкай, оплаквай умрелите, но не извършвай жалейки. Вържи твоя тюрбан, обуй сандали на краката си, не покривай устни и не яж храна на опечалени.“18Така аз говорих на народа сутринта, а вечерта моята жена почина. А на сутринта сторих така, както ми беше заповядано.19Тогава народът ме попита: „Няма ли да ни кажеш какво означават за нас тези неща, които вършиш, че ти постъпваш така?“20И аз им казах: „Господ отправи слово към мене с думите:21„Кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Бог: „Ето Аз ще оскверня Своето светилище, гордостта на вашата сила, радостта на вашите очи и копнежа на живота ви. И вашите синове и дъщери, които оставихте след себе си, ще паднат от меч. (П Ер 2:7)22А вие ще направите, както аз направих – няма да покривате устни и няма да ядете храна на опечалени.23Тюрбаните ви ще стоят на главите ви и сандалите – на краката ви. Няма да скърбите и няма да плачете. Но ще гниете поради беззаконията си и ще стенете заедно.24И Йезекиил ще бъде знак за вас. Според всичко, което той прави, ще правите и вие, когато се случи това. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ Бог“.25А ти, сине човешки, в деня, когато взема от тях крепостта им, радостта на тяхната слава, тяхната гордост и веселие, радостта на очите им и вдъхновението на техния живот, синовете и дъщерите им,26в онзи ден оцелелият ще дойде при тебе с вест, за да могат да чуят ушите ти.27В онзи ден твоята уста ще се отвори към този, който е оцелял, и ти ще говориш и няма повече да бъдеш безмълвен. Ти ще бъдеш знамение за тях и те ще узнаят, че Аз съм Господ.“ (Ез 3:27; Ез 33:21)
Езекиил 24
Верен
1И ГОСПОДНОТО слово беше към мен в деветата година, в десетия месец, на десетия ден от месеца и каза:2Сине човешки, запиши си името на този ден, на точно този ден! На точно този ден вавилонският цар настъпи срещу Ерусалим.3И произнеси притча към бунтовния дом и им кажи: Така казва Господ БОГ: Сложи котела, сложи и налей и вода в него.4Събери в него късовете му, всеки добър къс, бут и плешка; напълни го с избрани кости.5Вземи най-доброто от стадото и натрупай дърва под него; нека да заври добре и костите му в него да се сварят.6Затова, така казва Господ БОГ: Горко на града на кръвопролитието – на котела, чиято ръжда е по него и чиято ръжда не излиза от него! Къс по къс го извади, за тях не е хвърлен жребий за избор.7Защото кръвта му е сред него, той я сложи на гола скала, не я изля на земята, за да се покрие с пръст.8За да надигна ярост, за да се извърши отмъщение, изложих на гола скала кръвта му, за да не се покрие.9Затова, така казва Господ БОГ: Горко на града на кръвопролитието[1]! И Аз ще уголемя кладата за огъня.10Натрупай дървата, разпали огъня, свари добре месото, сгъсти варивото и нека изгорят костите.11И постави котела празен на въглищата, за да се нажежи и зачерви бронзът му и да се стопи в него нечистотата му, да се унищожи ръждата му.12Усилията са напразни – пак многото му ръжда не излезе от него, ръждата му остана и в огъня.13В нечистотата ти има позор. Понеже те чистих, а ти не се очисти[2], затова няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху теб яростта Си.14Аз, ГОСПОД, изговорих това. Ще дойде и Аз ще го извърша, няма да отстъпя и няма да пощадя, и няма да се разкая. Според пътищата ти и според делата ти ще те съдят, заявява Господ БОГ.15И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:16Сине човешки, ето, Аз отнемам от теб радостта на очите ти с един удар; а ти не оплаквай и не плачи, и да не текат сълзите ти!17Смълчи въздишките, не прави оплакване на мъртви, навий си тюрбана и обуй сандалите на краката си, не покривай устните си и не яж хляба на хората.18И аз говорих на народа сутринта, а вечерта умря жена ми. И сутринта направих, както ми беше заповядано.19И народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?20И им казах: ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:21Говори на израилевия дом: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз ще оскверня светилището Си, гордостта на силата ви, радостта на очите ви и желанието на душите ви. И синовете ви и дъщерите ви, които сте изоставили, ще паднат от меч.22И вие ще направите, както направих аз: устните си няма да покриете и хляба на хората няма да ядете,23и тюрбаните ви ще бъдат на главите ви, и сандалите ви – на краката ви; няма да оплаквате и няма да плачете, а ще се топите в беззаконията си и ще въздишате един към друг.24И Езекиил ще ви бъде за знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие. Когато дойде, тогава ще познаете, че Аз съм Господ БОГ.25А ти, сине човешки, ето, в деня, когато взема от тях силата им, радостта на великолепието им, желанието на очите им и копнежа на душите им – синовете им и дъщерите им,26в онзи ден ще дойде при теб оцелелият, за да извести това в ушите ти.27В онзи ден устата ти ще се отвори към оцелелия и ще говориш, и няма вече да бъдеш ням. И ще им бъдеш за знамение[3] и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.