от Bulgarian Bible Society1Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ (Д А 24:16; 2 Тим 1:3; 1 Пет 3:16)2Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата.3Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ (Мт 23:27)4Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“5Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: „Не укорявай водача на своя народ“.“ (Изх 22:27)6Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ (Д А 22:3; Д А 24:15; Д А 24:21; Д А 26:4; Фил 3:5)7Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. (Лк 20:27; Д А 4:1)9Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога[1].“10И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана.11Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Д А 18:9; Д А 19:21; Д А 27:23)
Заговор срещу апостол Павел
12Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел.13Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души.14Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел.15Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“16Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел.17Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“19Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“20А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него.21Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“22Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“
Отвеждане на апостол Павел в Кесария
23След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта.24Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“25Написа и писмо със следното съдържание:26„Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс. (Д А 24:22)27Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин. (Д А 21:30; Д А 22:22)28Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион. (Д А 22:30)29И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови. (Д А 18:14; Д А 25:18; Д А 25:25; Д А 26:31)30След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“ (Д А 23:16)31Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида.32А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана.33Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел.34Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече: (Д А 21:39; Д А 22:3)35„Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията на Ирод.
Деяния 23
Верен
от Veren1И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.2А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.3Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?4А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?5И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.“6А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!7И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете.9И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек[1]; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?10И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.11И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.12И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.13Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.14Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.15И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.16Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.17Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо.19А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?20А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него.21Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание.22И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това!23Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта.24Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.25Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:26От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав!27Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.28И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион;29и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови[2].30И понеже ми беше съобщено, че юдеите организират засада срещу този човек, веднага го изпратих при теб, като поръчах и на обвинителите му да изкажат обвиненията си против него пред теб. (Остани със здраве.)31И така, войниците според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.32И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.33А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел.34А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза:35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.