1„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ (Д А 7:2)2Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи:3„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град[1] при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. (Д А 5:34; Д А 9:1; Д А 26:9; 2 Кор 11:22; Гал 1:13; Фил 3:5)4Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, (Д А 8:3)5както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани.6Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина.7Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“8Аз отвърнах: „Кой си Ти, Господине?“ А Той ми рече: „Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.“9Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха[2], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше.10Тогава попитах: „Какво да правя, Господи?“ А Господ ми рече: „Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.“11И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск.12А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск,13дойде, застана при мене и ми рече: „Брате Савел, прогледни!“ И в същия миг аз го видях.14Тогава ми каза: „Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. (Д А 3:14; Д А 7:52)15Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул.16И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус[3].“17А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес (Д А 9:26)18и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“19Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. (Д А 8:3)20А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ (Д А 7:58)21И Той ми каза: „Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците“.“ (Д А 9:15; Д А 13:46; Гал 1:16)
Разговор с римски военачалник
22До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ (Д А 21:36)23И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха[4],24хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. (Д А 21:34; Д А 22:30; Д А 23:28)25Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ (Д А 16:37; Д А 23:27)26Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“27Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“28Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“29И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал. (Д А 21:33)
Апостол Павел пред синедриона
30На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях. (Д А 21:34)
Деяния 22
Верен
от Veren1Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.2И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза:3Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;4и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;5както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.6И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен.7И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?8А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш.9А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше.10И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш.11И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск.12И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи,13дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него.14А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,15защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул.16И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.17И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение18и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.19И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб,20и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.21Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.22До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!23И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,24хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.25И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?26Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин.27Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да.28Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.29Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.30На следващия ден, като искаше да разбере със сигурност защо го обвиняваха юдеите, той го развърза и заповяда да се съберат главните свещеници и целият техен Синедрион, и доведе Павел долу, и го постави пред тях.