1Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино. (2 Цар 9:2; 2 Цар 15:30; 2 Цар 15:32)2Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. (2 Цар 15:23; 2 Цар 17:29)3Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. (2 Цар 19:27)4Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю. (Пр 18:13)5А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше. (2 Цар 19:16; 3 Цар 2:8; 3 Цар 2:44)6И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.7Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико! (Вт 13:13)8ГОСПОД докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец. (Съд 9:24; Съд 9:56; Съд 9:57; 2 Цар 1:16; 2 Цар 3:28; 2 Цар 3:29; 2 Цар 4:11; 2 Цар 4:12; 3 Цар 2:32; 3 Цар 2:33)9Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата. (Изх 22:28; 1 Цар 24:15; 2 Цар 9:8)10А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така? (2 Цар 19:22; 4 Цар 18:25; П Ер 3:28; Рим 9:20; 1 Пет 2:23)11Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото ГОСПОД му е заповядал. (Бит 15:4; 2 Цар 12:11)12Може би ГОСПОД ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес. (Рим 8:28)13И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше; като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.14А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.15В това време Авесалом и целият народ, т. е. израилските мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него. (2 Цар 15:37)16И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! (2 Цар 15:37)17А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? (2 Цар 19:25; Пр 17:17)18Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото ГОСПОД и този народ, и всички израилски мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.19При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе. (2 Цар 15:34)20Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.21И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб. (Бит 34:30; 1 Цар 13:4; 2 Цар 2:7; 2 Цар 15:16; 2 Цар 20:3; Зах 8:13)22И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил. (2 Цар 12:11; 2 Цар 12:12)23А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом. (2 Цар 15:12)
2 Царе 16
Верен
от Veren1И когато Давид беше минал малко по-нататък от върха, ето, Сива, слугата на Мемфивостей, го посрещна с двойка оседлани магарета и на тях двеста хляба и сто калъпа сушено грозде, и сто низаници летни плодове и мех с вино.2И царят каза на Сива: За какво ти е това? А Сива каза: Магаретата са, за да язди царският дом, хлябът и летните плодове – за да ядат момчетата, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята.3И царят каза: А къде е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, той остана в Ерусалим, защото каза: Днес израилевият дом ще ми възвърне царството на баща ми!4Затова царят каза на Сива: Ето, целият имот на Мемфивостей е твой. И Сива каза: Покланям ти се; нека намеря благоволение пред теб, господарю мой, царю!5А когато цар Давид дойде във Ваурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гира. Той излезе, като постоянно кълнеше,6и хвърляше камъни по Давид и по всичките слуги на цар Давид, въпреки че целият народ и всичките силни мъже бяха от дясната и от лявата му страна.7И Семей говореше така, като кълнеше: Махни се, махни се, ти, кръвнико и негоднико!8ГОСПОД докара върху теб всичката кръв на Сауловия дом, на чието място ти се възцари, и ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом! И ето, сега си уловен в собственото си зло, защото си кръвник!9Тогава Ависей, синът на Саруя, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Моля те, нека отида оттатък да му взема главата!10Но царят каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя? Нека кълне! Защото, ако ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид! – тогава кой ще каже: Защо правиш така?11И Давид каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл от тялото ми, търси живота ми – колко повече сега този вениаминец! Оставете го да кълне, защото ГОСПОД му е казал.12Може би ГОСПОД ще погледне на бедствието ми и ГОСПОД ще ми върне добро вместо неговата клетва днес.13Така Давид и мъжете му вървяха по пътя, а Семей вървеше край хълма до него и докато вървеше, кълнеше и хвърляше камъни върху него, и хвърляше пръст.14И царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени при водата и той си отдъхна там.15А Авесалом и целият народ, израилевите мъже, дойдоха в Ерусалим и Ахитофел беше с него.16И когато архиецът Хусай, приятелят на Давид, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!17А Авесалом каза на Хусай: Това ли е добрината ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?18Тогава Хусай каза на Авесалом: Не, защото, когото ГОСПОД избере и този народ, и всичките израилеви мъже, негов ще бъда аз и с него ще остана.19Освен това на кого да служа? Няма ли да бъда пред неговия син? Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред теб!20Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте съвет какво да правим.21И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при наложниците на баща си, които е оставил да пазят къщата. Тогава целият Израил ще чуе, че си станал омразен на баща си, и ръцете на всички, които са с теб, ще се укрепят.22И разпънаха шатра за Авесалом на покрива и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на целия Израил.23А съветът на Ахитофел, който той даваше в онези дни, беше като че ли се допитваха до слово от Бога; така беше всеки съвет на Ахитофел както за Давид, така и за Авесалом.