от Bulgarian Bible Society1Ангел ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека. (Бит 17:7; Съд 2:5)2Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така? (Вт 7:2; Вт 12:3; Съд 2:20; Пс 106:34)3Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка. (Изх 23:33; Изх 34:12; Вт 7:16; И Н 23:13; Съд 3:6; Пс 106:36)4И когато ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.5Затова нарекоха онова място Бохим[1]; и там принесоха жертва на ГОСПОДА.
Смърт и погребение на Исус Навин
6Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават. (И Н 22:6; И Н 24:28)7И народът служеше на ГОСПОДА през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които ГОСПОД беше извършил в Израил. (И Н 24:31)8И ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години. (И Н 24:29)9Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас. (И Н 19:50; И Н 24:30)10И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делата, които беше извършил за Израил. (Изх 5:2; 1 Цар 2:12; 1 Лет 28:9; Ер 9:3; Ер 22:16; Гал 4:8; 2 Сол 1:8; Тит 1:16)
Призоваване и мисия на съдиите
11И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като се покланяха на ваалимите.12Те изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове – боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха ГОСПОДА. (Изх 20:5; Вт 6:14; Вт 31:16)13Те изоставиха ГОСПОДА и служеха на Ваал и на астартите. (Съд 3:7; Съд 10:6; Пс 106:36)14Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си. (Лев 26:37; И Н 7:12; И Н 7:13; Съд 3:8; Съд 4:2; 4 Цар 17:20; Пс 44:12; Пс 106:40; Ис 50:1)15Където и да излизаха, ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях в злините, както ГОСПОД беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение. (Лев 26:1; Вт 28:1)16Тогава ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им. (Съд 3:9; Съд 3:10; Съд 3:15; 1 Цар 12:11; Д А 13:20)17Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха ГОСПОДНИТЕ заповеди; те обаче не направиха така. (Изх 34:15; Изх 34:16; Лев 17:7)18И когато ГОСПОД издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха. (Бит 6:6; Вт 32:36; И Н 1:5; Пс 106:44; Пс 106:45)19А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си. (Съд 3:12; Съд 4:1; Съд 8:33)20Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми, (И Н 23:16; Съд 2:14)21то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря, (И Н 23:13)22за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не. (Вт 8:2; Вт 8:16; Вт 13:3)23И така, ГОСПОД остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.
Съдии 2
Верен
от Veren1И Ангелът ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се заклех на бащите ви и казах: Няма да наруша завета Си с вас до века!2Но вие да не правите завет с жителите на тази земя; да съборите олтарите им. А вие не послушахте гласа Ми. Защо направихте това?3Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня отпред вас; и те ще бъдат като тръни в ребрата ви и боговете им ще ви станат примка.4И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака.5Затова те нарекоха онова място БохимПлачещи и там принесоха жертви на ГОСПОДА.6И Иисус разпусна народа и израилевите синове отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята.7И народът служи на ГОСПОДА през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус, които бяха видели цялото велико дело на ГОСПОДА, което Той беше извършил за Израил.8А ГОСПОДНИЯТ слуга, Иисус, синът на Навий, умря на възраст сто и десет години.9И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаасст. 8;.10И цялото това поколение се събра при бащите си и след тях се издигна друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делото, което Той беше извършил за Израил.11И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и служиха на ваалимите,12и оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха ГОСПОДА.13Така те оставиха ГОСПОДА и служиха на Ваал и на астартитест. 11;.14И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на грабители, които ги грабеха; и ги продаде в ръцете на враговете им наоколо, и те вече не можеха да устоят пред враговете си.15Накъдето и да излизаха, ГОСПОДНАТА ръка беше против тях за зло, както ГОСПОД беше говорил, и както ГОСПОД им се беше заклел; и те бяха жестоко притеснявани.16И ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от ръцете на техните грабители.17Но те не слушаха и съдиите си, а блудстваха с други богове и им се покланяха. Бързо се отклоняваха от пътя, в който бяха ходили бащите им в подчинение на ГОСПОДНИТЕ заповеди; а те не правеха така.18И когато ГОСПОД им издигаше съдии, ГОСПОД беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше над тях заради охкането им от онези, които ги угнетяваха и измъчваха.19А когато съдията умираше, те се връщаха и се покваряваха още повече от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят; не оставяха делата си, нито упоритите си пътища.20Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Израилст. 14; и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми,21и Аз също няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Иисус остави, когато умря,22за да изпитам чрез тях Израил – дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път да ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.23Затова ГОСПОД остави онези народи и не ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Иисус.