1За първия певец, по Едутун[1], Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. (Пс 3:4)2В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши. (Пс 50:15; Ис 26:9; Ис 26:16)3Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.) (Пс 142:3; Пс 143:4)4Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.5Размислих за древните дни, за годините на старите времена. (Вт 32:7; Пс 143:5; Ис 51:9)6Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва: (Пс 4:4; Пс 42:8)7Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение? (Пс 74:1; Пс 85:1)8Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги? (Рим 9:6)9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.) (Ис 49:15)10Тогава казах: Това е слабост за мене – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя. (Пс 31:22)11Ще спомена делата ГОСПОДНИ; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, (Пс 143:5)12и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.13Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог? (Изх 15:11; Пс 73:17)14Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.15Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.) (Изх 6:6; Вт 9:29)16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните. (Изх 14:21; И Н 3:15; И Н 3:16; Пс 114:3; Ав 3:8)17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха. (2 Цар 22:15; Ав 3:11)18Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати. (2 Цар 22:8; Пс 97:4)19През морето беше Твоят път и стъпките Ти – през големите води, и следите Ти не се познаваха. (Изх 14:28; Ав 3:15)20Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон. (Изх 13:21; Изх 14:19; Пс 78:52; Пс 80:1; Ис 63:11; Ис 63:12; Ос 12:13)
Псалм 77
Верен
от Veren1За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.2В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.3Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)4Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.5Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.6Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.7Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?8Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?9Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)10Тогава казах: Това е мъката ми – да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.11Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.12Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.13Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?14Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.15Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.17Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.18Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.19Пътят Ти е в морето и пътеките Ти – в големи води, и следите Ти не се познават.20Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.