1Молитва на Давид. Послушай, ГОСПОДИ, правото; внимавай към вика ми; дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.2Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; очите Ти нека гледат справедливо.3Изпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми. (Йов 23:10; Пс 16:7; Пс 26:2; Пс 66:10; Пс 139:2; Зах 13:9; Мал 3:2; Мал 3:3; 1 Пет 1:7)4Колкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците. (Пс 119:133)5Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; краката ми не са се подхлъзнали.6Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; приклони към мен ухото Си и послушай думите ми. (Пс 116:2)7Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб от онези, които въстават против тях. (Пс 31:21)8Пази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилете Си (Вт 32:10; Рут 2:12; Пс 57:1; Пс 61:4; Пс 63:7; Пс 91:1; Пс 91:4; Зах 2:8; Мт 23:37)9от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.10Обградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво. (Вт 32:15; 1 Цар 2:3; Йов 15:27; Пс 31:18; Пс 73:7; Пс 119:70)11Те обиколиха вече стъпките ни; насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята; (1 Цар 23:26; Пс 10:8)12всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса, и на млад лъв, който седи скрит в засада.13Стани, ГОСПОДИ, изпревари го, повали го; с меча Си избави душата ми от нечестивия – (Ис 10:5)14от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от светските хора, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с деца и останалия си имот оставят на внуците си. (Пс 73:12; Лк 16:25; Як 5:5)15А аз ще видя лицето Ти в правда; когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти. (Пс 4:6; Пс 4:7; Пс 16:11; Пс 65:4)
Псалм 17
Верен
от Veren1Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.2Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.3Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.4Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.5Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.6Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!7Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.8Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си9от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.10Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.11Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята –12като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.13Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,14от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.15Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.