Псалм 141

Библия, ревизирано издание

Молитва на верния в скръбен ден

(По слав. 140.)

1 Давидов псалом. ГОСПОДИ, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; послушай гласа ми, когато викам към Тебе. (Пс 70:5) 2 Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян; повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва. (Изх 29:39; Пс 134:2; 1 Тим 2:8; Отк 5:8; Отк 8:3; Отк 8:4)

Изх 29:39Пс 134:21 Тим 2:8Отк 5:8Отк 8:3Отк 8:4

3 ГОСПОДИ, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми. 4 Да не наклониш сърцето ми към каквото и да е лошо нещо, за да върша нечестиви дела с хора, които беззаконстват; и не ме оставай да ям от вкусните им ястия. (Пр 23:6) 5 Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека не се откаже от него; защото още и сред злобата им аз ще се моля. (Пр 9:8; Пр 19:25; Пр 25:12; Гал 6:1)

Пр 9:8Пр 19:25Пр 25:12Гал 6:1

6 Когато началниците им бъдат хвърлени по скалите, те ще чуят думите ми, защото са сладки. 7 Костите ни са разпръснати при устието на гроба, както когато някой оре и цепи земята. (2 Кор 1:9) 8 Понеже очите ми са обърнати към Тебе, ЙЕХОВА Господи, понеже на Теб уповавам, не съсипвай живота ми. (2 Лет 20:12; Пс 25:15; Пс 123:1; Пс 123:2)

2 Лет 20:12Пс 25:15Пс 123:1Пс 123:2

9 Опази ме от клопката, която ми поставиха, и от примките на беззаконниците. (Пс 119:110; Пс 140:5; Пс 142:3)

Пс 119:110Пс 140:5Пс 142:3

10 Нека паднат нечестивите в собствените си мрежи, докато аз премина невредим. (Пс 35:8)

Псалм 141

Верен

от Veren

1 Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб! 2 Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми – като вечерната жертва. 3 Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми! 4 Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства! 5 Нека ме удари праведният – то е милост; и нека ме изобличава – то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли – защото все още молитвата ми е против злите им дела. 6 Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки. 7 Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята. 8 Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми! 9 Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците! 10 Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!