Молитва за справедливост и надежда в Божията помощ
1(По славянски, част от 9-и.) Защо, ГОСПОДИ, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?2Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят. (Пс 7:16; Пс 9:15; Пс 9:16; Пр 5:22)3Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от ГОСПОДА, даже Го презира. (Пс 94:4; Пр 28:4; Рим 1:32)4Нечестивият от гордостта на лицето си казва: ГОСПОД няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог. (Пс 14:1; Пс 14:2; Пс 53:1)5Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира[1] всичките си противници. (Пс 12:5; Пр 24:7; Ис 26:11)6Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие. (Пс 30:6; Екл 8:11; Ис 56:12; Отк 18:7)7Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие. (Йов 20:12; Пс 12:2; Рим 3:14)8Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния. (Пс 17:11; Ав 3:14)9Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си. (Пс 17:12; Мих 7:2)10Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му[2].11Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. (Йов 22:13; Пс 73:11; Пс 94:7; Ез 8:12; Ез 9:9)12Стани, ГОСПОДИ; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките. (Мих 5:9)13Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?14Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето. (Пс 68:5; Ос 14:3; 2 Тим 1:12; 1 Пет 4:19)15Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него. (Пс 37:17)16ГОСПОД е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му. (Пс 29:10; Пс 145:13; Пс 146:10; Ер 10:10; П Ер 5:19; Дан 4:34; Дан 6:26; 1 Тим 1:17)17ГОСПОДИ, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си, (1 Лет 29:18)18за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече. (Пс 11:4; Пс 82:3)
Псалм 10
Верен
от Veren1[1] ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?2Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!3Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА.4Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.5Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,6казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.7Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло.8Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.9Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.10Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.11Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.12Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.13Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?14Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.15Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.16ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.17ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,18за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.