1Сине мой, не забравяй поуката ми и сърцето ти нека пази заповедите ми, (Вт 8:1; Вт 30:16; Вт 30:20)2защото дългоденствие, години на живот и мир ще ти прибавят те. (Пс 119:165)3Благост и вярност нека не те изоставят; вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си. (Изх 13:9; Вт 6:8; Пр 6:21; Пр 7:3; Ер 17:1; 1 Кор 3:3)4Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и хората. (1 Цар 2:26; Лк 2:52; Д А 2:47; Рим 14:18)5Уповавай на ГОСПОДА от все сърце и не се облягай на своя разум. (Пс 37:3; Пс 37:5; Ер 9:23)6Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти. (1 Лет 28:9; Ер 10:23)7Не мисли себе си за мъдър; бой се от ГОСПОДА и се отклонявай от зло; (Йов 1:1; Пр 16:6; Рим 12:16)8това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти. (Йов 21:24)9Почитай ГОСПОДА от имота си и от първото на целия доход. (Изх 22:29; Изх 34:26; Вт 26:2; Мал 3:10; Лк 14:13)10Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино. (Вт 28:8)11Сине мой, не презирай наказанието от ГОСПОДА и да не ти дотяга, когато Той те изобличава, (Йов 5:17; Пс 94:12; Евр 12:5; Евр 12:6; Отк 3:19)12защото ГОСПОД изобличава онзи, когото обича, както и бащата – сина, който му е мил. (Вт 8:5)13Блажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум, (Пр 8:34; Пр 8:35)14защото търговията с нея е по-изгодна от търговията със сребро и печалбата от нея – по-скъпа от чисто злато. (Йов 28:13; Пс 19:10; Пр 2:4; Пр 8:11; Пр 8:19; Пр 16:16)15Тя е по-скъпоценна от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея. (Мт 13:44)16Дългоденствие е в десницата и и в левицата и – богатство и слава. (Пр 18:18; 1 Тим 4:8)17Пътищата и са пътища приятни и всичките и пътеки – мир. (Мт 11:29; Мт 11:30)18Тя е дърво на живот за тези, които я прегръщат, и блажени са онези, които я държат. (Бит 2:9; Бит 3:22)19С мъдрост ГОСПОД основа земята, с разум утвърди небето. (Пс 104:24; Пс 136:5; Пр 8:27; Ер 10:12; Ер 51:15)20Чрез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса. (Бит 1:9; Вт 33:28; Йов 36:28)21Сине мой, не отделяй тези неща от очите си; пази здравомислие и разсъдливост,22така те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти. (Пр 1:9)23Тогава ще ходиш безопасно по пътя си и кракът ти няма да се спъне. (Пс 37:24; Пс 91:11; Пс 91:12; Пр 10:9)24Когато лягаш, няма да се страхуваш. Да! Ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък. (Лев 26:6; Пс 3:5; Пс 4:8)25Няма да се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите, (Пс 91:5; Пс 112:7)26защото ГОСПОД ще бъде твое упование и ще опази крака ти от клопка.27Не въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш. (Рим 13:7; Гал 6:10)28Не казвай на ближния си: Иди си, върни се пак утре и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае. (Лев 19:13; Вт 24:15)29Не намисляй зло против ближния си, който с увереност живее при тебе.30Не се карай с някого без причина, щом не ти е направил зло. (Рим 12:18)31Не завиждай на човек-насилник и не избирай нито един от пътищата му, (Пс 37:1; Пс 73:7; Пр 24:1)32защото ГОСПОД се гнуси от извратения, а общува интимно с праведните. (Пс 25:14)33Проклятия от ГОСПОДА има в дома на нечестивия; а Той благославя жилището на праведните. (Лев 26:14; Пс 1:3; Пс 37:22; Зах 5:4; Мал 2:2)34Наистина Той се присмива на присмивателите, а на смирените дава благодат. (Як 4:6; 1 Пет 5:5)35Мъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам.
Притчи 3
Верен
от Veren1Сине мой, не забравяй закона ми и сърцето ти нека пази заповедите ми,2защото те ще ти прибавят дългоденствие и години на живот, и мир[1].3Милост и истина да не те оставят – вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си.4Така ще намериш благоволение и благоразумие пред Бога и хората.5Уповавай се на ГОСПОДА с цялото си сърце и не се облягай на своя разум.6Във всичките си пътища познавай Него и Той ще прави равни пътеките ти.7Не бъди мъдър в очите си, бой се от ГОСПОДА и се отклонявай от зло.8Това ще бъде изцеление за тялото ти и освежителна влага за костите ти.9Почитай ГОСПОДА от имота си и от първите плодове на целия си доход.10Така хамбарите ти ще се изпълнят с изобилие и линовете ти ще преливат с ново вино.11Сине мой, не отхвърляй наказанието от ГОСПОДА и да не ти дотяга Неговото изобличение,12защото ГОСПОД изобличава онзи, когото люби, също както бащата – сина, който му е мил.13Блажен човекът, който е намерил мъдрост, и човекът, който е придобил разум,14защото печалбата от нея е по-добра от печалбата от сребро и добивът от нея – по-добър от чисто злато.15Тя е по-ценна от скъпоценни камъни и нищо, което би пожелал, не се сравнява с нея.16Дългоденствие е в десницата ѝ, а в левицата ѝ – богатства и чест.17Пътищата ѝ са приятни пътища и всичките ѝ пътеки са мир.18Тя е дърво на живот за тези, които се хващат за нея, и блажени са, които я държат.19С мъдрост ГОСПОД основа земята, с разум установи небесата.20Чрез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса.21Сине мой, нека тези да не се отдалечават от очите ти, пази здравомислие и разсъдителност22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.23Тогава ще ходиш безопасно в пътя си и кракът ти няма да се спъне.24Когато лягаш, няма да се страхуваш; да, ще лягаш и сънят ти ще е сладък.25Няма да се боиш от внезапен страх, нито от гибелта на безбожните, когато дойде,26защото ГОСПОД ще бъде твое упование и ще опази крака ти да не се улови.27Не въздържай доброто от онези, които имат нужда от него, когато е във властта на ръката ти да го направиш!28Не казвай на ближния си: Иди и се върни пак, и утре ще ти дам! – когато го имаш при себе си.29Не замисляй зло против ближния си, който с доверие живее при теб.30Не се карай с човек без причина, ако не ти е направил нищо лошо.31Не завиждай на човек насилник и не избирай нито един от пътищата му,32защото ГОСПОД се гнуси от ходещия по лъжливи пътища, а Неговият доверен съвет[2] е с праведните.33Проклятието на ГОСПОДА е в дома на безбожния, но Той благославя жилището на праведните.34Ако е за присмивачите – Той им се присмива, а на смирените дава благодат.35Мъдрите ще наследят чест, а безумните ще отнесат срам.