Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния
1Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. (Рут 4:11; Пр 24:3)2Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. (Йов 12:4)3В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. (Пр 12:6)4Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.5Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. (Изх 20:16; Изх 23:1; Пр 6:19; Пр 12:17; Пр 14:25)6Присмехулникът търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. (Пр 8:9; Пр 17:24)7Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.8Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.9У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. (Пр 10:23)10Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.11Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. (Йов 8:15)12Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (Пр 16:25; Рим 6:21)13Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. (Пр 5:4; Екл 2:2)14Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. (Пр 1:31; Пр 12:14)15Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. (Пр 22:3)17Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.18Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.19Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния.20Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. (Пр 19:7)21Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. (Пс 41:1; Пс 112:9)22Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.23От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност.24Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.25Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. (Пр 14:5)26В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.27Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. (Пр 13:14)28Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.29Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. (Пр 16:32; Як 1:19)30Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. (Пс 112:10; Пр 12:4)31Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. (Йов 31:15; Йов 31:16; Пр 17:5; Пр 22:2; Мт 25:40; Мт 25:45)32Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. (Йов 13:15; Йов 19:26; Пс 23:4; Пс 37:37; 2 Кор 1:9; 2 Кор 5:8; 2 Тим 4:18)33В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. (Пр 12:16; Пр 29:11)34Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.35Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам. (Мт 24:45; Мт 24:47)
Притчи 14
Верен
от Veren1Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.2Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.3В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.4Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.5Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи[1].6Присмивачът търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.7Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.8Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.9Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.10Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.11Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.12Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.13Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.14Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек – от това, което е в него.15Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.17Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.18Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.19Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния.20Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.21Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.22Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.23Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.24Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.25Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама[2].26В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.27Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.28В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.29Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.30Спокойно сърце е живот за тялото, а зависттаили: страстта, ревността е гнилост за костите.31Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.32Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.33Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.34Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.35Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.