1Аз съм роза Саронова и крем в долината.2Както е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.3Както ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми. (Отк 22:1; Отк 22:2)4Доведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.5Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.6Лявата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща. (П П 8:3)7Заклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. (П П 2:8; П П 3:5; П П 8:4)
Красотата на любовта
8Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.9Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките. (П П 2:17)10Възлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела; (П П 2:13)11защото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;12цветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят[1] и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;13по смокинята зреят първите и смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела. (П П 2:10)14О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно. (П П 8:13)15Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят. (Пс 80:13; Ез 13:4; Лк 13:32)16Възлюбеният ми е мой – и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете. (П П 6:3; П П 7:10)17Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини. (П П 2:9; П П 4:6; П П 8:14)
Песен на песните 2
Верен
от Veren1Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.2Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.3Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.4Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.5Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.6Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.7Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.8Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.9Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.10Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!11Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.12Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.13На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!14Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти – прекрасно.15Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.16Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.17Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен[1] по разцепените планини.