Влезте безплатно

Марко 4

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна[1]; а цялото множество беше на сушата край езерото. (Мт 13:1; Мт 13:3; Лк 8:4; Лк 8:5) 2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си: (Мк 12:38) 3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод. 8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. (Йн 15:5) 9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша. 10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. (Мт 13:10) 11 Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи; (Мт 11:25; Мт 16:17; 1 Кор 2:10; 1 Кор 5:12; Кол 4:5; 1 Сол 4:12; 1 Тим 3:7) 12 така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът. (Ис 6:9; Мт 13:14; Лк 8:10; Йн 12:40; Д А 28:26; Рим 11:8) 13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи? 14 Сеячът сее Словото. (Мт 13:18; Мт 13:19; Лк 8:11) 15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово. 16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат; (Ис 42:20; Ез 33:31; Йн 5:35) 17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват. 18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото, 19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно. (1 Тим 6:9; 1 Тим 6:17) 20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно. 21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника? (Мт 5:15; Лк 8:16; Лк 11:33) 22 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. (Мт 10:26; Лк 8:17; Лк 12:2) 23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша. (Мт 11:15; Мк 4:9) 24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. (Мт 7:2; Лк 6:38) 25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Лк 8:18; Лк 19:26) 26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; (Мт 13:24) 27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. 28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. (Отк 14:15) 30 Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? (Мт 13:31; Мт 13:34; Лк 13:18) 31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята; 32 но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. (Д А 2:41; Д А 4:4; Д А 5:14; Д А 19:20) 33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат. (Мт 13:34; Йн 16:12) 34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. 35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна. (Мт 8:18; Мт 8:23; Лк 8:22) 36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него. 37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? 39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. (Йов 26:12; Пс 89:9) 40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? 41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват? 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Марко 4

Верен

от Veren
1 И пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той се качи в една лодка и седеше на езерото, а цялото множество беше на сушата край езерото. 2 И ги поучаваше много с притчист. 33-34; и им казваше в поучението Си: 3 Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва, 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод. 8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто. 9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша[1]. 10 И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи; 12 така че „гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)“. 13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово. 16 Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат[2]. 18 Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото, 19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно. 20 А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно. 21 И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника? 22 Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. 23 Ако има някой уши да слуша, нека слушаст. 9;. 24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. 25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 26 И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята; 27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. 28 Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва. 30 Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята. 32 Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му. 33 И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат. 34 А без притча не им говореше[3], но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. 35 И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна. 36 И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в лодката, както беше; и имаше и други лодки с Него. 37 И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху лодката, така че лодката вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? 39 А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. 40 И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра? 41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват? 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.