Влезте безплатно

Лука 4

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни, (Мт 4:1; Мк 1:12; Лк 2:27; Лк 4:14) 2 където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и когато изминаха те, Той огладня. (Изх 34:28; 3 Цар 19:8) 3 И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб. 4 А Исус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово.“ (Вт 8:3; Мт 4:4) 5 Тогава, като Го изведе на една висока планина и Му показа всички царства на света, в един миг време, дяволът Му каза: 6 На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам. (Йн 12:31; Йн 14:30; Отк 13:2; Отк 13:7) 7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10) 8 А Исус му отговори: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“ 9 Тогава Го заведе в Йерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу; (Мт 4:5) 10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят; (Пс 91:11; Пс 91:12; Мт 4:6) 11 и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък крака Си.“ 12 А Исус му отговори: Казано е: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ (Вт 6:16; Мт 4:7) 13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. (Йн 14:30; Евр 4:15) 14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност. (Мт 4:12; Мк 1:14; Лк 4:1; Йн 4:43; Д А 10:37) 15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го славеха. 16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете. (Мт 2:23; Мт 13:54; Мк 6:1; Д А 13:14; Д А 17:2) 17 Подадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано: 18 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, (Ис 61:1; Ис 61:2) 19 да проглася благоприятната Господня година.“ 20 И като сгъна свитъка, върна го на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. 21 Исус започна да им казва: Днес се изпълни това писание пред вас[1]. 22 И всички говореха добри неща[2] за Него, като се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Йосифовият син? (Пс 45:2; Мт 13:54; Мк 6:2; Лк 2:47; Йн 6:42) 23 А Той им каза: Навярно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, излекувай себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, направи го и тук, в Своето родно място. (Мт 4:13; Мт 11:23; Мт 13:54; Мк 6:1) 24 И пак каза: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в своята родина. (Мт 13:57; Мк 6:4; Йн 4:44) 25 А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; (3 Цар 17:9; 3 Цар 17:10; 3 Цар 18:1; Як 5:17) 26 а при нито една от тях не беше пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска. 27 Така също много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман. (4 Цар 5:14) 28 Като чуха това всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв 29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу. 30 Но Той мина между тях и си отиде. (Йн 8:59; Йн 10:39) 31 И слезе в Галилейския град Капернаум и ги поучаваше в събота; (Мт 4:13; Мк 1:21) 32 и се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт. (Мт 7:28; Мт 7:29; Мк 1:22; Лк 2:47; Тит 2:15) 33 А в синагогата имаше човек, обладан от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас: (Мк 1:23) 34 Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти – Святият на Бога. (Дан 9:24; Лк 1:35; Лк 4:41) 35 Но Исус го смъмра и каза: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред синагогата, излезе от него, без никак да го повреди. 36 И всички се смаяха и разискваха помежду си: Какво е това слово, защото Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат? 37 И мълвата за Него се разнесе по всички околни места. 38 И като стана и излезе от синагогата, влезе в къщата на Симон. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и те Го молиха за нея. (Мт 8:14; Мк 1:29) 39 А Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави, и жената начаса стана и им прислужваше. 40 И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели. (Мт 8:16; Мк 1:32) 41 Още и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. (Мк 1:25; Мк 1:34; Мк 3:11; Мк 3:12; Лк 4:34; Лк 4:35) 42 И като се съмна, Той излезе и отиде на уединено място, а множествата Го търсеха, идваха при Него и искаха да Го задържат, за да не си отива от тях. (Мк 1:35) 43 Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен. (Мк 1:38) 44 И проповядваше в Галилейските синагоги. (Мк 1:39) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Лука 4

Верен

от Veren
1 А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни, 2 където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня. 3 И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб. 4 Но Иисус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“ 5 Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина) и като Му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза: 6 На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам. 7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. 8 А Иисус в отговор му каза: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“ 9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу, 10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят; 11 и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“ 12 А Иисус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“ 13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. 14 А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност. 15 И Той поучаваше по синагогите им[1]; и всички Го прославяха. 16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете. 17 Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано: 18 „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме[2] е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господна година.“ 20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. 21 И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. 22 И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му[3]. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф? 23 А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум. 24 Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място. 25 Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; 26 но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска. 27 Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман. 28 Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв, 29 и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу. 30 Но Той мина посред тях и си отиде. 31 И слезе в галилейския град Капернаум и ги поучаваше в съботен ден. 32 А те се удивляваха на учението Му[4], защото Неговото слово беше с власт. 33 И в синагогата имаше един човек, хванат от духа на нечист демон. И той извика със силен глас: 34 Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи. 35 Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него. И демонът, след като го повали насред тях, излезе от него, без изобщо да го повреди. 36 И всички се смаяха и разговаряха помежду си, като казваха: Какво е това слово? Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат. 37 И слухът за Него се разнесе по всичките околни места. 38 И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея. 39 И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше. 40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели. 41 Още и демони с крясък излизаха от мнозина, като казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. 42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а множествата Го търсеха, идваха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях. 43 Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен[5]. 44 И проповядваше в синагогите в Галилеяст. 15;. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.