1А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни, (Мт 4:1; Мк 1:12; Лк 2:27; Лк 4:14)2където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и когато изминаха те, Той огладня. (Изх 34:28; 3 Цар 19:8)3И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.4А Исус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово.“ (Вт 8:3; Мт 4:4)5Тогава, като Го изведе на една висока планина и Му показа всички царства на света, в един миг време, дяволът Му каза:6На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам. (Йн 12:31; Йн 14:30; Отк 13:2; Отк 13:7)7И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10)8А Исус му отговори: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“9Тогава Го заведе в Йерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу; (Мт 4:5)10защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят; (Пс 91:11; Пс 91:12; Мт 4:6)11и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък крака Си.“12А Исус му отговори: Казано е: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ (Вт 6:16; Мт 4:7)13И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. (Йн 14:30; Евр 4:15)
Начало на служението в Галилея
14А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност. (Мт 4:12; Мк 1:14; Лк 4:1; Йн 4:43; Д А 10:37)15И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го славеха.16И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете. (Мт 2:23; Мт 13:54; Мк 6:1; Д А 13:14; Д А 17:2)17Подадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано:18„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, (Ис 61:1; Ис 61:2)19да проглася благоприятната Господня година.“20И като сгъна свитъка, върна го на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.21Исус започна да им казва: Днес се изпълни това писание пред вас[1].22И всички говореха добри неща[2] за Него, като се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Йосифовият син? (Пс 45:2; Мт 13:54; Мк 6:2; Лк 2:47; Йн 6:42)23А Той им каза: Навярно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, излекувай себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, направи го и тук, в Своето родно място. (Мт 4:13; Мт 11:23; Мт 13:54; Мк 6:1)24И пак каза: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в своята родина. (Мт 13:57; Мк 6:4; Йн 4:44)25А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; (3 Цар 17:9; 3 Цар 17:10; 3 Цар 18:1; Як 5:17)26а при нито една от тях не беше пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.27Така също много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман. (4 Цар 5:14)28Като чуха това всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв29и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.30Но Той мина между тях и си отиде. (Йн 8:59; Йн 10:39)
Излекуването на обладания от нечист дух в Капернаум
31И слезе в Галилейския град Капернаум и ги поучаваше в събота; (Мт 4:13; Мк 1:21)32и се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт. (Мт 7:28; Мт 7:29; Мк 1:22; Лк 2:47; Тит 2:15)33А в синагогата имаше човек, обладан от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас: (Мк 1:23)34Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти – Святият на Бога. (Дан 9:24; Лк 1:35; Лк 4:41)35Но Исус го смъмра и каза: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред синагогата, излезе от него, без никак да го повреди.36И всички се смаяха и разискваха помежду си: Какво е това слово, защото Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат?37И мълвата за Него се разнесе по всички околни места.
Излекуването на тъщата на Петър и на други болни
38И като стана и излезе от синагогата, влезе в къщата на Симон. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и те Го молиха за нея. (Мт 8:14; Мк 1:29)39А Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави, и жената начаса стана и им прислужваше.40И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели. (Мт 8:16; Мк 1:32)41Още и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. (Мк 1:25; Мк 1:34; Мк 3:11; Мк 3:12; Лк 4:34; Лк 4:35)42И като се съмна, Той излезе и отиде на уединено място, а множествата Го търсеха, идваха при Него и искаха да Го задържат, за да не си отива от тях. (Мк 1:35)43Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен. (Мк 1:38)44И проповядваше в Галилейските синагоги. (Мк 1:39)
Лука 4
Верен
от Veren1А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни,2където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня.3И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.4Но Иисус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“5Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина) и като Му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза:6На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам.7И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.8А Иисус в отговор му каза: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“9Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу,10защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят;11и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“12А Иисус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“13И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.14А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност.15И Той поучаваше по синагогите им[1]; и всички Го прославяха.16И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете.17Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано:18„Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме[2] е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,19да проглася благоприятната Господна година.“20И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.21И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.22И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му[3]. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф?23А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум.24Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място.25Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;26но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска.27Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман.28Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв,29и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу.30Но Той мина посред тях и си отиде.31И слезе в галилейския град Капернаум и ги поучаваше в съботен ден.32А те се удивляваха на учението Му[4], защото Неговото слово беше с власт.33И в синагогата имаше един човек, хванат от духа на нечист демон. И той извика със силен глас:34Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи.35Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него. И демонът, след като го повали насред тях, излезе от него, без изобщо да го повреди.36И всички се смаяха и разговаряха помежду си, като казваха: Какво е това слово? Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат.37И слухът за Него се разнесе по всичките околни места.38И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея.39И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше.40И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели.41Още и демони с крясък излизаха от мнозина, като казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.42И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а множествата Го търсеха, идваха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях.43Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен[5].44И проповядваше в синагогите в Галилеяст. 15;.