Влезте безплатно

Лука 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя. (Мт 1:18) 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. (Д А 5:37) 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), (1 Цар 16:1; 1 Цар 16:4; Мт 1:16; Мт 2:1; Лк 1:27; Йн 7:42) 5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. 6 И когато бяха там, дойде време да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. (Мт 1:25) 8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. (Лк 1:12) 10 Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. (Бит 12:3; Мт 28:19; Мк 1:15; Лк 2:31; Лк 2:32; Лк 24:47; Кол 1:23) 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос[1] Господ. (Ис 9:6; Мт 1:16; Мт 1:21; Мт 16:16; Лк 1:43; Д А 2:36; Д А 10:36; Фил 2:11) 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: (Бит 28:12; Бит 32:1; Бит 32:2; Пс 103:20; Пс 103:21; Пс 148:2; Дан 7:10; Евр 1:14; Отк 5:11) 14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. (Ис 2:4; Ис 44:23; Ис 49:13; Ис 57:19; Мих 4:3; Лк 1:79; Лк 19:38; Йн 3:16; Рим 5:1; Еф 1:6; Еф 2:4; Еф 2:7; Еф 2:17; Еф 3:10; Еф 3:21; Кол 1:20; 2 Сол 2:16; 1 Йн 4:9; 1 Йн 4:10; Отк 5:13) 15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. 16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. 17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. (Бит 37:11; Лк 1:66; Лк 2:51) 20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано. 21 След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата. (Бит 17:12; Лев 12:3; Мт 1:21; Мт 1:25; Лк 1:31; Лк 1:59) 22 Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа (Лев 12:2; Лев 12:6) 23 (както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“) (Изх 13:2; Изх 22:29; Изх 34:19; Чис 3:13; Чис 8:16; Чис 8:17; Чис 18:15) 24 и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. (Лев 12:2; Лев 12:6; Лев 12:8) 25 И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. (Ис 40:1; Мк 15:43; Лк 2:38; Лк 24:21) 26 На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник[2]. (Пс 89:48; Евр 11:5) 27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона, (Мт 4:1) 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога: 29 Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. (Бит 46:30; Фил 1:23) 30 Защото очите ми видяха спасението, (Бит 49:18; 1 Цар 2:1; Пс 98:3; Ис 52:10; Лк 3:6) 31 което си приготвил пред лицето на всички народи, 32 светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил. (Ис 9:2; Ис 42:6; Ис 49:6; Ис 60:1; Мт 4:16; Д А 13:47; Д А 28:28) 33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 34 И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори. (Ис 8:14; Ос 14:9; Мт 21:44; Рим 9:32; Рим 9:33; 1 Кор 1:23; 1 Кор 1:24; 2 Кор 2:16; 1 Пет 2:7; 1 Пет 2:8) 35 Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. (Йн 19:25) 36 Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си, 37 и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. (Д А 26:7; 1 Тим 5:5) 38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението[3] на Йерусалим. (Мк 15:43; Лк 2:25; Лк 24:21) 39 И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40 А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него. (Лк 1:80; Лк 2:52) 41 И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. (Изх 23:15; Изх 23:17; Изх 34:23; Вт 16:1; Вт 16:16) 42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника 43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси. 47 А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. (Мт 7:28; Мк 1:22; Лк 4:22; Лк 4:32; Йн 7:15; Йн 7:46) 48 И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме. 49 А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец? (Йн 2:16) 50 А те не разбраха думите, които им каза. (Лк 9:45; Лк 18:34) 51 И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си. (Дан 7:28; Лк 2:19) 52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците. (1 Цар 2:26; Лк 2:40) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Лука 2

Верен

от Veren
1 А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят. 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид, 5 и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна. 6 И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях. 8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 9 И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. 10 Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. 11 Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше: 14 Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение! 15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви. 16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите. 17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано. 21 И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата. 22 А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, 23 както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа, 24 и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. 25 А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил[1], и Светият Дух беше на него. 26 На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос. 27 И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: 29 Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. 30 Защото видяха очите ми спасението, 31 което си приготвил пред лицето на всички народи; 32 светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил. 33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 34 И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори. 35 Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. 36 Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си, 37 а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. 38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим[2]. 39 И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет. 40 А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него[3]. 41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. 42 А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая. 43 Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 47 И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му. 48 И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим. 49 А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец? 50 А те не разбраха думата, която им каза. 51 И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си[4]. 52 И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората[5]. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.