Лука 24

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Възкресението на Исус Христос

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. (Мт 28:1; Мк 16:1; Лк 23:56; Йн 20:1) 

2 И намериха камъка отвален от гроба. (Мт 28:2; Мк 16:4) 

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. (Мк 16:5; Лк 24:23) 

4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. (Йн 20:12; Д А 1:10) 

5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите? 

6 Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, (Мт 16:21; Мт 17:23; Мк 8:31; Мк 9:31; Лк 9:22) 

7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. (Мк 9:31; Лк 9:31) 

8 И си спомниха думите Му. (Йн 2:22) 

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. (Мт 28:8; Мк 16:10) 

10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. (Лк 8:3) 

11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. (Мк 16:11; Лк 24:25) 

12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. (Йн 20:3; Йн 20:6) 

Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. (Мк 16:12) 

14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 

15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; (Мт 18:20; Лк 24:36) 

16 но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. (Йн 20:14; Йн 21:4) 

17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени. 

18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? (Йн 19:25) 

19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; (Мт 21:11; Лк 7:16; Йн 3:2; Йн 4:19; Йн 6:14; Д А 2:22; Д А 7:22) 

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. (Лк 23:1; Д А 13:27; Д А 13:28) 

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. (Лк 1:68; Лк 2:25; Лк 2:38; Д А 1:6) 

22 При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба (Мт 28:8; Мк 16:10; Лк 24:9; Лк 24:10; Йн 20:18) 

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. 

24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. (Лк 24:12) 

25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! (Бит 3:15; Бит 22:18; Чис 21:9; Ис 50:6; Ис 53:5) 

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? (Ис 40:10; Ер 23:5; Ер 33:15; Дан 9:24; Мих 7:19; Лк 24:46; Д А 17:3; 1 Пет 1:11) 

27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. (Бит 3:15; Бит 22:18; Бит 26:4; Бит 49:10; Чис 21:9; Вт 18:15; Пс 132:11; Ис 7:14; Ис 9:6; Ис 40:10; Ис 40:11; Ис 50:6; Ис 53:1; Ер 23:5; Ер 33:14; Ер 33:15; Ез 34:23; Ез 37:25; Дан 9:24; Мих 7:19; Мал 3:1; Мал 4:2; Лк 24:45; Йн 1:45) 

28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. (Бит 32:26; Бит 42:7; Мк 6:48) 

29 Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. (Бит 19:3; Д А 16:15) 

30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. (Мт 14:19) 

31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях. 

32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията? 

33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 

34 които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. (1 Кор 15:5) 

35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. 

Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! (Мт 28:16; Мк 16:14; Йн 20:19; Д А 1:6; Д А 13:31; 1 Кор 15:5) 

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. (Мк 6:49) 

38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 

39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. (Йн 20:20; Йн 20:27) 

40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си. 

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? (Йн 21:5) 

42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок. 

43 И взе и яде пред тях. (Д А 10:41) 

44 Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:18; Мк 8:31; Лк 9:22; Лк 18:31; Лк 24:6) 

45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. (Йн 5:39; Д А 16:14) 

46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Ис 50:6; Ис 53:2; Лк 24:26; Д А 17:3) 

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим. 

48 Вие сте свидетели за това. 

49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. (Бит 12:3; Пс 22:27; Ис 44:3; Ер 31:34; Дан 9:24; Ос 2:23; Йоил 2:28; Мих 4:2; Йн 14:16; Йн 14:26; Йн 15:26; Йн 15:27; Йн 16:7; Д А 1:4; Д А 1:8; Д А 1:22; Д А 2:1; Д А 2:32; Д А 3:15; Д А 13:38; Д А 13:46) 

Възнесението на Исус Христос

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. (Мк 16:19; Д А 1:9; Д А 1:12) 

51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. (4 Цар 2:11; Мк 16:19; Йн 20:17; Д А 1:9; Еф 4:8) 

52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; (Мт 28:9; Мт 28:17) 

53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Д А 2:46) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Лука 24

Верен

от Veren

1 А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. 

2 И намериха камъка преместен от гроба. 

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 

4 И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. 

5 И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите? 

6 Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, 

7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръснест. 26-46;. 

8 И те си спомниха думите Му. 

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. 

10 Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. 

11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. 

12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. 

13 И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадияоколо 11 км далеч от Ерусалим. 

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. 

15 И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 

16 но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят. 

17 И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. 

18 И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? 

19 И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; 

20 как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. 

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. 

22 При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба 

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил живст. 10;. 

24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели. 

25 Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророцитест. 44;! 

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? 

27 И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. 

28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. 

29 Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях. 

30 И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. 

31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях. 

32 И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията? 

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, 

34 да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. 

35 А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. 

36 И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам! 

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. 

38 И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? 

39 Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. 

40 И като каза това, им показа ръцете и краката Си. 

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? 

42 И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита). 

43 И взе и яде пред тях. 

44 И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. 

45 Тогава им отвори ума, за да разберат Писаниятаст. 27;. 

46 И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 

47 и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим. 

48 Вие сте свидетели на това. 

49 И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе. 

50 И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови. 

51 И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. 

52 И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; 

53 и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.) 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.