Влезте безплатно

Лука 22

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. (Мт 26:1; Мт 26:2; Мт 26:14; Мк 14:1; Мк 14:2; Мк 14:10; Йн 11:45) 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. (Пс 2:2; Йн 11:47; Д А 4:27) 3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; (Мт 26:14; Мк 14:10; Йн 13:2; Йн 13:27) 4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. (Зах 11:12) 6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. 7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. (Вт 16:1; Мт 26:17; Мк 14:12; Йн 13:1) 8 Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата. 9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим? 10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. (Мт 26:20; Мк 14:17) 15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. (Лк 14:15; Д А 10:41; Отк 19:9) 17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. (Мт 26:29; Мк 14:25) 19 И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. (Мт 26:26; Мк 14:22; 1 Кор 11:24) 20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. (1 Кор 10:16) 21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. (Пс 41:9; Мт 26:21; Мк 14:18; Йн 13:21; Йн 13:26) 22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! (Мт 26:24; Д А 2:23; Д А 4:28) 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. (Мт 26:22; Йн 13:22; Йн 13:25) 24 Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. (Мк 9:34; Лк 9:46) 25 А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. (Мт 20:25; Мк 10:42) 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[1] и който началства – като онзи, който слугува. (Мт 20:26; Лк 9:48; 1 Пет 5:3) 27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. (Мт 20:28; Лк 12:37; Йн 13:13; Йн 13:14; Фил 2:7) 28 А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[2]. (Евр 4:15) 29 Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, (Мт 24:47; Лк 12:32; 2 Кор 1:7; 2 Тим 2:12) 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте израилски племена. (Пс 49:14; Мт 8:11; Мт 19:28; Лк 14:15; 1 Кор 6:2; Отк 3:21; Отк 19:9; Отк 20:4) 31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; (Ам 9:9; Мт 26:31; Мк 4:27; Йн 13:36; 1 Пет 5:8) 32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. (Пс 51:13; Йн 17:9; Йн 21:15) 33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 34 А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. (Мт 26:34; Мк 14:30; Йн 13:38) 35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. (Мт 10:9; Мт 10:10; Мк 6:8; Лк 9:3; Лк 10:4) 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч; 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. (Ис 53:12; Мк 15:28) 38 А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. 39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. (Мт 26:36; Мк 14:32; Лк 21:37; Йн 18:1) 40 След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. (Мт 6:13; Мт 26:41; Мк 14:38) 41 И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: (Мт 26:39; Мк 14:35) 42 Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. (Йн 5:30; Йн 6:38) 43 И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. (Мт 4:11) 44 И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. (Йн 12:27; Евр 5:7) 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза: 46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. (Лк 22:40) 47 Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. (Мт 26:47; Мк 14:32; Мк 14:43; Йн 18:1; Йн 18:3) 48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. (Мт 26:51; Мк 14:47; Йн 18:10) 51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? (Мт 26:55; Мк 14:48) 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. 54 И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. (Мт 26:57; Мт 26:58; Мт 26:69; Мк 14:53; Мк 14:66; Йн 18:12; Йн 18:15; Йн 18:24; Йн 18:25) 55 И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. (Мт 26:69; Мк 14:66; Йн 18:17; Йн 18:18) 56 А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. 57 А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. (Мт 26:71; Мк 14:69; Йн 18:25) 59 И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. (Мт 26:73; Мк 14:70; Йн 18:26) 60 А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И начаса, докато още изричаше тези думи, един петел пропя. 61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Мт 26:34; Мт 26:75; Мк 14:30; Мк 14:72; Йн 13:38) 62 И излезе вън и плака горко. 63 А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, (Мт 26:67; Мт 26:68; Мк 14:65) 64 и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари? 65 И много други хули изговориха против Него. 66 След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя синедрион, и Му казаха: (Пс 2:2; Мт 26:59; Мт 27:1; Мк 14:55; Мк 15:1; Йн 18:19; Йн 18:28; Д А 4:26; Д А 22:5) 67 Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; (Мт 26:63; Мк 14:61) 68 и ако ви задам въпрос, няма да отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. (Пс 110:1; Мт 26:64; Мк 14:62; Йн 6:62; Евр 1:3; Евр 8:1) 70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. (Мт 26:64; Мк 14:62) 71 А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството. (Мт 26:65; Мк 14:63) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Лука 22

Верен

от Veren
1 И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха[1]. 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа. 3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте[2]; 4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. 6 И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството. 7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхатаст. 1;. 8 И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9 А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? 10 А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, 16 защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царствост. 30;. 17 И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си, 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царствост. 30;. 19 И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. 20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата. 22 Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава! 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това. 24 Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. 25 А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува. 28 А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. 29 Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас – 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство[3] и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена. 31 (И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви сее като жито, 32 но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 34 А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познавашст. 61;. 35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч, 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение. 38 И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е. 39 И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха. 40 И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше: 42 Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 43 И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше. 44 И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга, и им каза: 46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47 Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте[4], вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне. 48 А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 51 Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината. 54 И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55 И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. 56 И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него. 57 А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм. 59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. 60 А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя. 61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен[5]. 62 И като излезе навън, плака горко. 63 А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха, 64 и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари? 65 И много други хули изговориха против Него. 66 А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха: 67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68 и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм. 71 А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му! 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.