1ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: (4 Цар 14:25; Мт 12:39)2Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. (Бит 10:11; Бит 10:12; Бит 18:20; Бит 18:21; Езд 9:6; Йона 3:2; Йона 3:3; Йона 4:11; Як 5:4; Отк 18:5)3Но Йона стана да побегне в Тарсис от ГОСПОДНЕТО присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от ГОСПОДНЕТО присъствие. (Бит 4:16; И Н 19:46; 2 Лет 2:16; Йов 1:12; Йов 2:7; Йона 4:2; Д А 9:36)4Но ГОСПОД повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие. (Пс 107:25)5Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. (1 Цар 24:3; Д А 27:18; Д А 27:19; Д А 27:38)6Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем. (Пс 107:28; Йоил 2:14)7После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. (И Н 7:14; И Н 7:16; 1 Цар 10:20; 1 Цар 10:21; 1 Цар 14:41; 1 Цар 14:42; Пр 16:33; Д А 1:26)8Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? (И Н 7:19; 1 Цар 14:43)9А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. (Пс 146:6; Д А 17:24)10Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от ГОСПОДНЕТО присъствие, понеже им беше казал.)11Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)12И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. (Йн 11:50)13Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. (Пр 21:30)14Затова извикаха към ГОСПОДА: Молим Ти се, ГОСПОДИ, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, ГОСПОДИ, си сторил каквото си искал. (Вт 21:8; Пс 115:3)15И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана. (Пс 89:9; Лк 8:24)16А хората се уплашиха твърде много от ГОСПОДА, принесоха Му жертва и направиха оброци. (Мк 4:41; Д А 5:11)17А ГОСПОД беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.
Йона 1
Верен
от Veren1ГОСПОДНОТО слово беше към Йона, сина на Аматий, и каза:2Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен.3А Йона стана да побегне в Тарсис от лицето на ГОСПОДА. И слезе в Йопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, и плати за пътуването си и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на ГОСПОДА.4А ГОСПОД надигна силен вятър в морето и стана голяма буря в морето, и изглеждаше, че корабът ще се разбие.5И моряците се уплашиха и извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето вещите, които бяха в кораба, за да олекне от тях. А Йона беше слязъл и легнал на дъното на кораба и спеше дълбоко.6И капитанът на кораба се приближи до него и каза: Какво спиш? Стани, призови Бога си – може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем!7И си казаха един на друг: Елате да хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни е това зло. И хвърлиха жребий и той падна на Йона.8И му казаха: Кажи ни, молим те, заради кого ни е това зло! Каква ти е работата и откъде идваш? Коя е страната ти и от кой народ си?9А той им каза: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, който е направил морето и сушата.10И мъжете твърде много се уплашиха и му казаха: Какво си сторил? Защото мъжете бяха разбрали, че той бяга от лицето на ГОСПОДА, понеже им беше казал.11И му казаха: Какво да ти направим, за да утихне за нас морето? Защото морето ставаше все по-бурно.12И им каза: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря.13А мъжете гребяха силно, за да върнат кораба към сушата, но не можеха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.14И извикаха към ГОСПОДА и казаха: Молим Те, ГОСПОДИ, молим Те да не загинем заради душата на този човек! И не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, ГОСПОДИ, си извършил, каквото си искал.15И взеха Йона и го хвърлиха в морето, и яростта на морето утихна.16И мъжете се убояха твърде много от ГОСПОДА и принесоха жертва на ГОСПОДА и направиха обреци.17А ГОСПОД определи една голяма риба да погълне Йона. И Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи.