Йов 3:23 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си. 2 Йов проговори: 3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. (Йов 10:18; Йов 10:19; Ер 15:10; Ер 20:14)

Йов 10:18Йов 10:19Ер 15:10Ер 20:14

4 Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина. 5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен. (Йов 10:21; Йов 10:22; Йов 16:16; Йов 28:3; Пс 23:4; Пс 44:19; Пс 107:10; Пс 107:14; Ер 13:16; Ам 5:8)

Йов 10:21Йов 10:22Йов 16:16Йов 28:3Пс 23:4Пс 44:19Пс 107:10Пс 107:14Ер 13:16Ам 5:8

6 Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците. 7 Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея. 8 Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана. (Ер 9:17; Ер 9:18) 9 Да изгаснат звездите на вечерта и; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората; 10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми. 11 Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата? (Йов 10:18) 12 Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча? (Бит 30:3; Ис 66:12) 13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой. 14 Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове; (Йов 15:28) 15 или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро; 16 или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели. (Пс 58:8) 17 Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват. 18 Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника. (Йов 39:7) 19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си. 20 Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата, (1 Цар 1:10; 4 Цар 4:27; Пр 31:6; Ер 20:18)

1 Цар 1:104 Цар 4:27Пр 31:6Ер 20:18

21 които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища – (Пр 2:4; Отк 9:6) 22 които много се радват и веселят, когато намерят гроба? 23 Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил? (Йов 19:8; П Ер 3:7) 24 Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода. 25 Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене. 26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.

Верен

от Veren

1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си. 2 И Йов заговори и каза: 3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко! 4 Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина! 5 Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня! 6 Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване! 8 Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан. 9 Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората; 10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми. 11 Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема? 12 Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча? 13 Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам – 14 с царе и съветници земни, които съградиха си развалини, 15 или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро. 16 Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина. 17 Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват. 18 Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват. 19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар. 20 Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата, 21 които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят, 22 и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба; 23 на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил? 24 Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят. 25 Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи. 26 Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.