Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му
1Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака. (Пс 88:3; Пс 88:4)2Сигурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! (1 Цар 1:6; 1 Цар 1:7)3Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене, (Пр 6:1; Пр 17:18; Пр 22:26)4защото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.5Който заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.6Той ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях. (Йов 30:9)7Помрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка. (Пс 6:7; Пс 31:9)8Правдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.9А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си. (Пс 24:4)10А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен. (Йов 6:29)11Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха. (Йов 7:6; Йов 9:25)12Нощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.13Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,14ако съм викал към тлението: Баща си ми ти, – към червеите: Майка и сестра сте ми,15то къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?16При вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта. (Йов 3:17; Йов 18:13)
Йов 17
Верен
от Veren1Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават[1].2Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?3Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?4Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш.5Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.6Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.7Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.8Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.9А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.10Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.11Дните ми преминаха[2]; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.12Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.13Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.14Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми!15Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?16Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.