1Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет, преди да дойде злото. (3 Цар 14:13; 4 Цар 22:20; Пс 12:1; Мих 7:2)2Той се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. (2 Лет 16:14)3А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук. (Мт 16:4)4С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа,5вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали? (Лев 18:21; Лев 20:2; 4 Цар 16:3; 4 Цар 16:4; 4 Цар 17:10; 4 Цар 23:10; Ер 2:20; Ер 7:31; Ез 16:20; Ез 20:26)6Делът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща?7На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва. (Ез 16:16; Ез 16:25; Ез 23:41)8Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него. (Ез 16:26; Ез 16:28; Ез 23:2)9Отишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята. (Ис 30:6; Ез 16:33; Ез 23:16; Ос 7:11; Ос 12:1)10Уморила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла. (Ер 2:25)11И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене? (Пс 50:21; Ис 51:12; Ис 51:13)12Аз ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза.
Бог обещава помощ и изцеление
13Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм.14И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ. (Ис 40:3; Ис 62:10)15Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се, (Йов 6:10; Пс 34:18; Пс 51:17; Пс 68:4; Пс 138:6; Пс 147:3; Ис 61:1; Ис 66:2; Зах 2:13; Лк 1:49)16защото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал. (Чис 16:22; Йов 34:14; Пс 85:5; Пс 103:9; Мих 7:18; Евр 12:9)17Поради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си. (Ис 8:17; Ис 9:13; Ис 45:15; Ер 6:13)18Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му. (Ис 61:2; Ер 3:22)19Аз, Който създавам плода на устните, казва ГОСПОД, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля. (Д А 2:39; Еф 2:17; Евр 13:15)20А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. (Йов 15:20; Пр 4:16)21Няма мир за нечестивите, казва моят Бог. (Ис 48:22)
Исая 57
Верен
от Veren1Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестиви мъже се отнемат от земята и никой не размисля, че праведният се отнема преди злото,2влиза в мир. Те почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си.3А вие, приближете се тук, синове на врачка, потомство на прелюбодеец и на блудница!4С кого се подигравате? Срещу кого сте раззинали уста и сте изплезили език? Не сте ли синове на престъпление, потомство на лъжа –5вие, които се разпалвате в страст към идолите под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под цепките на канарите?6В гладките камъни на потока е делът ти; те, те са жребият ти. И на тях си изливала възлияния и си принасяла хлебен принос. Мога ли да бъда доволен от това?7На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачила, за да колиш жертва.8Зад вратата и стълба си поставила спомена си, защото си се открила на друг освен Мен и си се качила, разширила си леглото си и си сключила завет с тях, обикнала си леглото им, огледала си голотата им.9Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол.10Уморила си се от дългия път, но не си казала: Напразно е. Намерила си подновена сила, затова не си отпаднала.11И от кого си се уплашила и убояла, че да излъжеш и да не си спомниш за Мен, и да не Ме вземеш присърце? Не мълчах ли Аз, и то от много време? А ти не се боиш от Мен.12Аз ще известя твоята правда; и делата ти, те няма да те ползват.13Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти! Но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете. А който се уповава на Мен, ще наследи земята и ще владее светия Ми хълм.14И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, вдигнете спънките от пътя на Моя народ!15Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените.16Защото няма да се съдя с хората вечно и няма навеки да се гневя, защото духът им би примрял пред Мен, и душите, които Аз съм направил.17Заради беззаконието на алчността му се разгневих и го поразих, скрих лицето Си и се разгневих; а той отстъпнически ходеше по пътя на сърцето си.18Видях пътищата му и ще го изцеля, и ще го водя, и ще върна утехата на него и на скърбящите му.19Аз създавам плода на устните. Мир, мир на далечния и на близкия, казва ГОСПОД, и ще го изцеля[1].20А безбожните са като развълнувано море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.21Няма мир за безбожните, казва моят Бог.