1Има зло, което видях под слънцето, и то е тежко върху хората: (Екл 5:13)2човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест, така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал, на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, а чужденецът ги яде. Това е суета и лоша болест. (Йов 21:10; Пс 17:14; Пс 73:7; Лк 12:20)3Ако човек роди сто сина и живее много години, така че броят на годините му да стане много, а душата му да не се насити с блага и още той не приема прилично погребение – казвам, че пометнатото е по-щастливо от него; (4 Цар 9:35; Йов 3:16; Пс 58:8; Екл 4:3; Ис 14:19; Ис 14:20; Ер 22:19)4защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина;5при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо. По-добре е на него, отколкото на онзи.6Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро, не отиват ли те всички на едно място?7Целият труд на човека е за устата му; душата обаче не се насища. (Пр 16:26)8Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?9По-добре е да гледаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятъра.10Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; и е известно, че онзи, чието име е Човек[1], не може да се състезава с по-силния от него. (Йов 9:32; Ис 45:9; Ер 49:19)11Понеже има много неща, които умножават суетата, то каква полза за човека?12Защото кой знае кое е добро за човека в живота, във всички дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето? (Пс 39:6; Пс 102:11; Пс 109:23; Пс 144:4; Екл 8:7; Як 4:14)
Еклисиаст 6
Верен
от Veren1Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:2човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.3Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,4защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,5и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.6Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро – не отиват ли всички на едно място?7Целият труд на човека е за устата му – душата му обаче не се насища.8Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво – сиромахът, който знае как да живее между живите?9По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.10Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.11Понеже има много неща, които умножават суетата – каква полза има човек от това?12Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?