1А гладът се увеличаваше в страната. (Бит 41:54; Бит 41:57)2И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.3А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. (Бит 42:20; Бит 44:23)4Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;5но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.6А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?7А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.8Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни.9Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги. (Бит 44:32; Флм 1:18; Флм 1:19)10Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.11Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове[1] на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека. (Бит 32:20; Бит 37:25; Пр 18:16; Ер 8:22)12Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка. (Бит 42:25; Бит 42:35)13Вземете и брат си и станете, и идете при човека.14А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца. (Ест 4:16)15Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.16А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне. (Бит 24:2; Бит 39:4; Бит 44:1; 1 Цар 25:11)17И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.18А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.19Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:20Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; (Бит 42:3; Бит 42:10)21а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си. (Бит 42:27; Бит 42:35)22Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.23А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.24И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им. (Бит 18:4; Бит 24:32)25А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.26И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята. (Бит 37:7; Бит 37:10)27И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? (Бит 42:11; Бит 42:13)28А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха. (Бит 37:7; Бит 37:10)29Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой. (Бит 35:17; Бит 35:18; Бит 42:13)30И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. (Бит 42:24; 3 Цар 3:26)31После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб. (Бит 43:25)32Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. (Бит 46:34; Изх 8:26)33И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.34Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него. (Бит 45:22)
Битие 43
Верен
от Veren1А гладът се усилваше по земята.2И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.3А Юда му отговори и каза: Човекът строго ни поръча, като каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.4Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна,5но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.6А Израил каза: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?7А те казаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си!8Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати момчето с мен, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, и ти и децата ни.9Аз отговарям за него, от моята ръка го искай. Ако не ти го доведа и не го представя пред теб, тогава нека съм виновен пред теб завинаги.10Понеже, ако не се бяхме бавили, сигурно досега щяхме да се върнем два пъти.11Тогава баща им Израил каза: Ако е така, направете това: вземете в съдовете си от най-добрите плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека.12Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си – може да е станала грешка.13Вземете и брат си и станете, и идете при човека.14А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца!15Тогава мъжете взеха този подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамин. И станаха и слязоха в Египет, и се представиха пред Йосиф.16А Йосиф, като видя с тях Вениамин, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви, защото хората ще обядват с мен.17И човекът направи каквото поръча Йосиф и въведе мъжете в дома на Йосиф.18А мъжете се уплашиха, защото ги въведоха в дома на Йосиф, и казаха: Водят ни заради парите, които бяха върнати в чувалите ни първия път, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и магаретата ни.19Затова те пристъпиха при домакина на Йосифовия дом и му говориха при вратата на дома, като казаха:20Послушай, господарю, първия път слязохме да си купим храна,21а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни според цялото си тегло – затова ги донесохме обратно в ръцете си.22Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна. Не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.23А той каза: Мир на вас, не се бойте. Вашият Бог и Бог на баща ви ви даде съкровището в чувалите ви. Парите ви дойдоха до мен. И изведе при тях Симеон.24И човекът въведе мъжете в дома на Йосиф и им даде вода, и си измиха краката. Даде и храна за магаретата им.25А те приготвиха подаръка, преди да дойде Йосиф по обяд, защото чуха, че там щели да ядат хляб.26И когато Йосиф дойде у дома, те му поднесоха вкъщи подаръка, който беше в ръцете им, и му се поклониха до земята.27А той ги разпита за здравето им и каза: Здрав ли е старият ви баща, за когото ми говорихте? Жив ли е още?28А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.29И като повдигна очи, видя брат си Вениамин, сина на майка си, и каза: Това ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към теб, сине мой.30И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.31После изми лицето си и излезе, и като се сдържаше, каза: Сложете хляб!32И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него, защото египтяните не можеха да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.33И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му. И хората се чудеха помежду си.34И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.