Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Accessibility Statement
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2025 ERF
Влезте безплатно

4 Царе 17

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Осия, син на Ила, се възцари в Самария над Израиля в дванайсетата година на иудейския цар Ахаз, царува девет години (4 Цар 15:30; 4 Цар 18:9) 2 и вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа, ала не тъй, както израилските царе, които бяха преди него. 3 Против него излезе асирийският цар Салманасар, и Осия му стана подвластен и му даваше данък. (Ис 36:1; Ер 50:17; Ос 10:6) 4 Асирийският цар забеляза в Осия измяна, защото тоя бе пращал пратеници при египетския цар Сигор и не даваше данъка на асирийския цар всяка година; тогава асирийският цар го взе под стража и го затвори в тъмница. (Ос 7:12) 5 И подигна се асирийският цар против цялата страна, приближи до Самария и я държа в обсада три години. (4 Цар 18:10) 6 В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, пресели израилтяните в Асирия и ги засели в Халах и в Хавор, при река Гозан, и в мидийските градове. (4 Цар 18:10) 7 А това стана, защото Израилевите синове почнаха да грешат пред Господа, своя Бог, Който ги изведе из Египетската земя, изпод ръката на египетския цар-фараон, и взеха да почитат други богове, 8 и почнаха да постъпват според обичаите на народите, които Господ бе прогонил отпред лицето на Израилевите синове, и според об ичаите на израилските царе, както те постъпваха; (Лев 18:3; 4 Цар 16:3; Ос 7:8) 9 и почнаха Израилевите синове да вършат работи, неугодни на Господа, своя Бог, издигнаха си оброчища по всичките си градове, като захванеш от стражарска кула до укрепен град, (Пс 35:3; Ис 5:20) 10 и поставиха си статуи и образи на Астарта върху всяка висока могила и под всяко сенчесто дърво, (Лев 26:1) 11 па наченаха да извършват там кадения по всички оброчища, както народите, които бе прогонил от тях Господ, и правеха лоши работи, които прогневяваха Господа, 12 и служеха на идолите, за които им бе говорил Господ: не вършете това. (Изх 20:4; Изх 20:23; Изх 23:13; Вт 5:7) 13 Тогава Господ чрез всичките Си пророци, чрез всеки ясновидец предпазваше Израиля и Иуда, думайки: върнете се от лошите си пътища и пазете заповедите Ми, наредбите Ми, според всичкото учение, което съм заповядал на отците ви, и което съм ви предал чрез Моите раби, пророците. (Ер 25:5) 14 Но те не слушаха и останаха твърдоглави, каквито бяха твърдоглави бащите им, които не вярваха в Господа, своя Бог; (Изх 32:9; Вт 31:27) 15 те презираха наредбите Му и завета Му, който Той бе сключил с отците им, и откровенията Му, с каквито ги бе предпазвал, и тръгнаха подир суетата – станаха суетни – и подир околните народи, за които Господ им бе заповядал да не постъпват като тях; (Лев 18:24; Рим 1:21) 16 те оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, направиха си излети образи на два телеца, направиха си и дъбрава, покланяха се на цялото небесно войнство, служеха на Ваала, (Изх 32:8; Вт 4:19; 3 Цар 16:31) 17 прекарваха през огън синовете си и дъщерите си, гадаеха и правеха магии, и предадоха се да вършат, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и да Го разгневяват. (Лев 18:21; Вт 18:10; Ос 13:2) 18 Затова Господ силно се разгневи на израилтяните и ги отхвърли от лицето Си. Не остана никой, освен едно Иудино коляно. (3 Цар 11:32; 4 Цар 23:27; Ер 7:15) 19 Но и Иуда не пазеше заповедите на Господа, своя Бог, и постъпваше според обичаите на израилтяните, както тия постъпваха. 20 И Господ се отвърна от всички потомци на Израиля, унизи ги и ги предаваше в ръцете на грабители и най-сетне ги отхвърли от лицето Си. 21 Израилтяните се бяха отцепили от Давидовия дом и бяха възцарили Наватовия син Иеровоам. Иеровоам отклони израилтяните от Господа и ги вкара в голям грях. (3 Цар 12:16) 22 И синовете Израилеви ходеха по всички грехове на Иеровоама, каквито той правеше, и не отстъпваха от тях, (3 Цар 12:13; 4 Цар 13:2) 23 докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както бе говорил чрез всичките Си раби, пророците. И Израил биде преселен от земята си в Асирия, дето е и доднес. (Ер 25:4) 24 Асирийският цар преведе люде от Вавилон, и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове, вместо Израилевите синове. И те владееха Самария и почнаха да живеят в градовете и. (Езд 4:10) 25 И понеже в началото на своето живеене там те не почитаха Господа, то Господ им напращаше лъвове, които ги погубваха. (Лев 26:22) 26 Обадиха на асирийския цар и казаха: народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не знаят закона на Бога на тая страна, и затова Той им напраща лъвове, и ето, те ги погубват, защото не знаят закона на Бога на оная страна. 27 И асирийският цар заповяда и каза: пратете там едного от свещениците, които изселихте оттам; нека иде и живее там, и той ще ги просвети в закона на Бога на оная страна. 28 И дойде един от свещениците, които бяха изселени от Самария, и живееше във Ветил, и ги учеше, как да почитат Господа. (Езд 4:2) 29 При това всеки народ си направи и свои богове и ги тури в капища по оброчищата, каквито самаряните си бяха направили, – всеки народ в градовете си, дето живееше: (Йона 1:5; Рим 1:23) 30 вавилонци направиха Сукот-Бенот, кутийци направиха Нергал, ематци направиха Ашима, 31 авийци направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън синовете си в чест на Адрамелеха и Анамелеха, богове сепарваимски. (Ис 36:19) 32 Между това почитаха и Господа и туриха из средата си свещеници по оброчищата, и те им служеха по оброчищните капища. 33 Те почитаха Господа и на боговете си служеха по обичая на народите, изсред които ги изселиха. (Лк 11:23; Йн 4:20; 1 Кор 10:21) 34 Те постъпват и доднес по прежните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват по наредбите, по обредите, по закона и по заповедите, що Господ даде на синовете на Иакова, комуто даде име Израил. (Бит 32:28; 3 Цар 18:31; Ез 20:18) 35 Господ сключи с тях завет и им заповяда, думайки: не почитайте други богове и не им се покланяйте, недейте им служи и недейте им принася жертви, (Изх 20:2; Изх 23:13; Съд 6:10) 36 а Господа, Който ви изведе из Египетската земя с велика сила и простряна мишца, Него почитайте, Нему се покланяйте и Нему принасяйте жертви; (Изх 6:6) 37 уставите и наредбите, закона и заповедите, които Той ви написа, залягайте да ги изпълнявате през всички дни, и не почитайте други богове; (Бит 26:5) 38 не забравяйте завета, който съм сключил с вас, и не почитайте други богове; 39 почитайте само Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от ръцете на всичките ви врагове. 40 Но те не послушаха, а постъпваха според прежните си обичаи. 41 Тия народи почитаха Господа, но и на своите истукани служеха. Па и децата им и внуците им доднес постъпват тъй, както постъпваха бащите им. (Езд 4:3; Йн 4:22) 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

4 Царе 17

Верен

от Veren
1 В дванадесетата година на юдовия цар Ахаз Осия, синът на Ила, се възцари над Израил в Самария и царува девет години. 2 Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както израилевите царе, които бяха преди него. 3 Против него се изкачи асирийският цар Салманасар и Осия му стана слуга и му даваше данък. 4 Но асирийският цар откри заговор у Осия, защото той беше изпратил пратеници до египетския цар Сов и не беше дал данък на асирийския цар както всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница. 5 И асирийският цар се изкачи в цялата земя, изкачи се до Самария и я обсаждаше три години. 6 В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе Израил в плен в Асирия[1] и ги засели в Ала и в Авор при реката Гозан, и в мидийските градове. 7 А това стана, защото израилевите синове съгрешиха против ГОСПОДА, своя Бог, който ги изведе от египетската земя, изпод ръката на египетския цар, фараона. Те почитаха други богове 8 и ходиха в наредбите на езичниците, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове, и в наредбите, които израилевите царе направиха. 9 И израилевите синове вършиха против ГОСПОДА, своя Бог, тайно неща, които не бяха прави, и си построиха високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град. 10 И си издигнаха стълбове и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво; 11 и там кадиха по всичките високи места, както езичниците, които ГОСПОД беше изгонил пред тях. И вършиха зли дела, с които разгневиха ГОСПОДА, 12 и служиха на идолите, за които ГОСПОД им беше казал: Не вършете такова нещо! 13 И ГОСПОД предупреждаваше Израил и Юда чрез всичките пророци и всичките гледачи и казваше: Върнете се от злите си пътища и пазете Моите заповеди и Моите наредби, според целия закон, който заповядах на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците! 14 Но те не послушаха, а закоравиха врата си като врата на бащите си, които не повярваха в ГОСПОДА, своя Бог. 15 И отхвърлиха наредбите Му и завета, който беше сключил с бащите им, и свидетелствата, с които свидетелстваше против тях[2], и последваха идолите и сами станаха идолопоклонници и последваха езичниците наоколо си, за които ГОСПОД им беше заповядал да не правят като тях. 16 И оставиха всичките заповеди на ГОСПОДА, своя Бог, и си направиха излян идол, две телета[3], и направиха ашера и се кланяха на цялото небесно множество и служеха на Ваал. 17 Те превеждаха синовете си и дъщерите си през огъня[4], занимаваха се с окултизъм и гадания и се предаваха[5] да вършат зло пред ГОСПОДА и Го разгневяваха. 18 Затова ГОСПОД се разгневи много против Израил и го отхвърли отпред Себе Си. Не остана нищо освен едното племе Юда. 19 Но и Юда не опази заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, а ходи в наредбите на Израил, които той направи. 20 И ГОСПОД отхвърли целия израилев род, унижи ги и ги предаде в ръката на грабители, докато ги отхвърли отпред Себе Си[6]. 21 Защото откъсна Израил от Давидовия дом и те направиха Еровоам, сина на Нават, цар. А Еровоам отклони Израил от следването на ГОСПОДА и го въведе в голям грях. 22 И израилевите синове ходиха във всичките грехове, които Еровоам извърши. Не се отклониха от тях, 23 докато ГОСПОД не отмахна Израил отпред Себе Си[7], както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците[8]. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия[9], където е и до днес. 24 И асирийският цар доведе хора от Вавилон и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилевите синове. И те наследиха Самария и се заселиха в градовете ѝ. 25 А в началото, когато се заселиха там, те не се бояха от ГОСПОДА и ГОСПОД прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях. 26 Затова говориха на асирийския цар и казаха: Народите, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят обичая на местния Бог. Затова Той прати лъвове между тях и ето, те ги убиват, понеже не знаят обичая на местния Бог. 27 Тогава асирийският цар заповяда и каза: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам. И нека отидат и се заселят там, и нека ги научи на обичая на местния Бог. 28 И един от свещениците, които бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги учеше как да се боят от ГОСПОДА. 29 И те си направиха всеки народ своите богове и ги поставиха в храмовете по високите места, които самаряните бяха направили, всеки народ в градовете си, в които живееха. 30 Вавилонските мъже направиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже направиха Нергал, ематските мъже направиха Асим, 31 авците направиха Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха синовете си в огънст. 17; за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех. 32 Но се бояха и от ГОСПОДА и от всичките народи между тях си поставиха свещеници за високите места, които служеха за тях в храмовете по високите места. 33 Бояха се от ГОСПОДА и служеха и на своите си богове според обичая на народите, измежду които бяха преселени[10]. 34 И до днес постъпват според предишните обичаи: не се боят от ГОСПОДА и не постъпват нито според своите си наредби и според своите си правила, нито според закона и заповедта, която ГОСПОД заповяда на синовете на Яков, когото нарече Израил. 35 А ГОСПОД беше направил с тях завет, като им беше заповядал и казал: Да не се боите от други богове, да не им се покланяте, да не им служите и да не им принасяте жертви; 36 а от ГОСПОДА, който ви изведе от египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, на Него да се покланяте и на Него да принасяте жертви. 37 И да внимавате винаги да изпълнявате наредбите, правилата, закона и заповедта, които Той написа за вас, и да не се боите от други богове! 38 И да не забравяте завета, който направих с вас, и да не се боите от други богове; 39 а от ГОСПОДА, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви врагове. 40 Но те не послушаха, а постъпваха според предишните си обичаи. 41 И така, тези народи се бояха от ГОСПОДА и служеха и на своите изваяни идоли. И синовете им и синовете на синовете им и до днес постъпват, както постъпваха бащите им[11]. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.