от Bulgarian Bible Society1И каза Давид: не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих му сторил милост заради Ионатана. (1 Лет 19:2)2В Сауловия дом имаше един слуга, на име Сива; повикаха го при Давида, и царят го попита: ти ли си Сива? Оня отговори: аз, твоят раб. (2 Цар 16:1; 2 Цар 19:17)3И царят каза: няма ли още някой от Сауловия дом? Бих му сторил милост Божия. И Сива отговори на царя: има един Ионатанов син, който е хром. (1 Цар 20:14; 2 Цар 4:4)4И царят го попита: де е той? Сива отговори на царя: ето, той е в къщата на Махира, Амиелов син, в Лодевар. (2 Цар 17:27)5И цар Давид прати, та го взеха от къщата на Махира, Амиелов син, от Лодевар.6И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб.7И каза му Давид: не бой се; аз ще ти сторя милост заради баща ти Ионатана и ще ти върна всичките ниви на дяда ти Саула, и всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.8Поклони се (Мемфивостей) и каза: какво е твоят раб, та погледна милостно на такова мъртво псе като мене?9И царят повика Сива, Сауловия слуга, и му каза: всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, давам на сина на твоя господар;10обработвай прочее за него земята, ти, твоите синове и твоите слуги, и донасяй плодовете и, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана; а Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще яде на моята трапеза. Сива имаше петнайсет синове и двайсет слуги. (2 Цар 16:3; 2 Цар 19:17)11И каза Сива на царя: всичко, що заповядва моят господарцар на своя раб, рабът ти ще извърши. Мемфивостей ядеше на трапезата (Давидова) като един от царските синове. (2 Цар 19:28)12Мемфивостей имаше малолетен син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха на Мемфивостея слуги. (1 Лет 8:34; 1 Лет 9:40)13И Мемфивостей живееше в Иерусалим, понеже всякога ядеше на царската трапеза. Той беше хром с двете си нозе. (2 Цар 4:4)
2 Царе 9
Верен
от Veren1И Давид каза: Има ли още някой останал от Сауловия дом, за да му окажа милост заради Йонатан?2А имаше един слуга от Сауловия дом, който се казваше Сива. И го повикаха при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? И той каза: Аз съм слугата ти.3Тогава царят каза: Няма ли вече никой от Сауловия дом, на когото да окажа Божията милост? И Сива каза на царя: Има още един син на Йонатан, недъгав в двата крака.4И царят му каза: Къде е той? И Сива каза на царя: Ето, той е в къщата на Махир, сина на Амиил, в Ло-Давар.5Тогава цар Давид изпрати да го доведат от къщата на Махир, сина на Амиил, от Ло-Давар.6И Мемфивостей, синът на Йонатан, син на Саул, дойде при Давид и падна по лице, и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Ето слугата ти.7И Давид му каза: Не се бой, защото непременно ще ти окажа милост заради баща ти Йонатан[1] и ще ти възвърна цялата земя на баща ти Саул; а ти постоянно ще ядеш хляб на трапезата ми.8Тогава той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, че да погледнеш такова умряло куче като мен?9Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.10А ти и синовете ти, и слугите ти ще му обработвате земята и ще донасяте произведеното, така че синът на господаря ти да има хляб да яде. И Мемфивостей, синът на господаря ти, постоянно ще яде хляб на трапезата ми. А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.11И Сива каза на царя: Според всичко, което господарят ми, царят, заповяда на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, каза царят, ще яде на трапезата ми като един от царските синове.12И Мемфивостей имаше малък син на име Михей. И всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей.13Така Мемфивостей живееше в Ерусалим, защото постоянно ядеше на царската трапеза. А той беше недъгав и в двата крака.