2 Макавеи 11:38 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 След твърде малко време Лисий, настойник и сродник царев, наместник царски, с голямо огорчение понасяйки това, що се случи, 2 събра до осемдесет хиляди пехота и цялата конница и потегли против иудеите, с намерение да направи от града им живелище за елини, 3 храма да обложи с данък, както другите езически капища, а свещеноначалството да направи всяка година да се продава. 4 Никак не помисли той за Божията сила, понеже се надяваше на десетките хиляди пешаци, на хилядите конници и на осемдесетте слона. 5 Като навлезе в Иудея и наближи до укрепеното място Ветсур, който бе на пет стадии от Иерусалим, обсади го. 6 Като се научиха Макавей и неговите, че той обсажда крепостите, с плач и сълзи заедно молеха Господа, да проводи добър Ангел за спасение на Израиля. 7 А сам Макавей, като грабна пръв оръжието, убеждаваше другите заедно с него, излагайки се на опасност, да помогнат на братята; и те веднага драговолно излязоха с него на поход. 8 Като наближиха до Иерусалим, веднага им се яви за предводител конник в бяла дреха, на когото звякаше златно оръжие. 9 Всички заедно благодариха на милосърдния Бог и се укрепиха духом, готови да съкрушат не само човеци, но и люти зверове и дори железни стени. 10 Тъй отидоха те под закрила на небесния съратник, с милост Господня към тях. 11 Като лъвове се хвърлиха те върху неприятелите и убиха от тях единайсет хиляди пешаци и хиляда и шестстотин конници, а всички други обърнаха в бяг. 12 Повечето от тях, бидейки ранени, се спасяваха съвсем голи, и само Лисий се спаси чрез срамно бягство. 13 Но, бидейки небезразсъден и обсъждайки в себе си случилото се с него поражение, разбра, че евреите са непобедими, защото Всемогъщият Бог им съратствува; затова прати до тях 14 да ги уверят, че той се съгласява на всички законни искания и ще убеди царя да бъде техен приятел. 15 Макавей, имайки предвид само ползата, съгласи се на всичко, що предявяваше Лисий; защото царят одобри всичко, що Макавей предложи на Лисия в писмо досежно иудеите. 16 А писмото, писано от Лисия до иудеите, беше с това съдържание: „Лисий до иудейския народ – поздрав. 17 Пратените от вас Иоан и Авесалом, като предадоха подписания отговор, застъпиха се за това, що беше писано в него. 18 И тъй, каквото трябваше да се докладва на царя, обясних, и каквото можеше да се приеме, на това той се съгласи. 19 Затова, ако пазите добро разположение към правителството, ще се постарая и занапред да ви помагам за добро. 20 За подробностите пък поръчах както на вашите, тъй и на моите пратеници да водят преговори с вас. 21 Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, месец диоскоринтий, двайсет и четвъртий ден“. 22 А писмото на царя имаше това съдържание: „цар Антиох до брата Лисия – поздрав. 23 От онова време, откак баща ми отиде при боговете, нашето желание е, поданиците на царството да остават необезпокоявани при извършване своите работи. 24 Но когато чухме, че иудеите се не съгласяват с предприетото от баща ми нововъведение на елински обичаи, а предпочитат своите си наредби, и затова молят да им бъде позволено да пазят своите си закони, 25 то, желаейки и този народ да не бъде обезпокояван, нареждам, щото храмът им да бъде възстановен, и те да си живеят по обичая на дедите си. 26 Затова добре ще сториш, ако пратиш до тях и сключиш мир с тях, та като знаят нашите намерения, да кротуват и да се занимават весело с работите си“. 27 А към народа царевото писмо беше такова: „цар Антиох до иудейските старейшини и до другите иудеи – поздрав. 28 Ако сте здрави, това ви и желаем; и ние сме здрави. 29 Менелай ни обади, че вие желаете да се срещате с вашите, които са у нас. 30 Затова на ония, които ще идат до трийсетия ден на месец ксантик, давам дясна ръка за уверение на тяхната безопасност; 31 иудеите могат да употребяват своя храна и да си пазят законите, както и преди, и никой от тях няма да бъде обезпокояван за минали грешки. 32 Аз проводих до вас Менелая, за да ви успокои. 33 Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден от месец ксантик“. 34 Проводиха до тях писмо и римляните със следното съдържание: „Квинт Мемий и Тит. Манлий, старейшини римски, до иудейския народ – поздрав. 35 Каквото ви е отстъпил Лисий, царев сродник, това и ние потвърждаваме. 36 А за това, що е той признал за нужно да докладва на царя, като размислите, пратете незабавно някого, за да можем да сторим, каквото е за вас потребно, защото ние тръгваме за Антиохия. 37 Затова побързайте и пратете някого, за да знаем и ние, на какво сте мнение. 38 Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден на ксантик“.