1 Макавеи 5:51 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището обновено, както преди, силно възнегодуваха; 2 и решиха да изтребят Иакововия род, който живееше между тях, и почнаха да убиват и изтребват людете от тоя народ. 3 Тогава Иуда се опълчи против синовете на Исава в Идумея, в Акравим, понеже те държаха в обсада Израиля, нанесе им голямо поражение, смири ги и взе плячката им. 4 Спомни си той и за злобата на синовете Веанови, които бяха за народа примка и препънка, като му правеха засади по пътищата. 5 Макар те да се затвориха от него в кулите, но той се опълчи против тях, предаде ги на заклятие и изгори с огън кулите им с всички, които бяха вътре. 6 След това той премина при синовете на Амона и срещна силна войска и многоброен народ и Тимотея, техния предводител. 7 Той има с тях много сражения, и те бидоха разбити пред лицето му; той ги изби; 8 взе Иазер и заселищата му и се върна в Иудея. 9 Тогава езичниците, които живееха в Галаад, се събраха срещу израилтяните, които се намираха в техните предели, за да ги избият, но те бягаха в крепостта Датема. 10 И пратиха писма до Иуда и до братята му и казаха: събраха се против нас окръжаващите ни езичници, за да ни изтребят, 11 и се готвят да дойдат да нападнат крепостта, в която избягахме, и Тимотей предвожда войската им. 12 Дойди, прочее, и ни избави от ръцете им; защото мнозина от нас загинаха, 13 и всички наши братя, които бяха в пределите на Тов, са на смърт предадени, а жените им, децата им и имотите взеха в плен, и погубиха там около хиляда мъже. 14 Още четяха тия писма, и ето, пристигнаха други вестители из Галилея с раздрани дрехи, носейки такова известие: 15 „събраха се против нас от Птолемаида и от Тир и Сидон из цяла езическа Галилея, за да ни погубят“. 16 Когато Иуда и народът чуха тия думи, събра се голямо събрание, за да се съветват, що да направят за тия братя, които се намират в бедствие и се заплашват от езичниците с война. 17 Тогава Иуда каза на брата си Симона: избери си мъже и иди, та защити твоите братя в Галилея; аз пък и брат ми Ионатан ще идем в Галаад. 18 И остави той Иосифа, син Захариев, и Азария за началници над народа с останалата в Иудея войска, за да пазят. 19 И даде им заповед, като каза: управлявайте тоя народ, но не почвайте война срещу езичниците, доде не се завърнем. 20 На Симона отделиха за похода в Галилея три хиляди мъже, на Иуда пък, в Галаад, – осем хиляди мъже. 21 И отиде Симон в Галилея и направи много сражения с езичниците и ги разби. 22 Той ги гони до портите на Птолемаида, и паднаха от езичниците до три хиляди мъже, и той взе плячката им. 23 Също взе със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати (иудеи) с жените и с децата и с целия им имот и ги доведе в Иудея с голяма радост. 24 А Иуда Макавей и брат му Ионатан минаха Иордан и изходиха тридневен път в пустинята. 25 Срещнаха ги навутейци, приеха ги мирно и им разказаха всичко станало с братята им в Галаад, 26 че мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим – всички тия градове са укрепени и големи, – 27 че и в другите градове на Галаад се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден. 28 Затова Иуда с войската си веднага се упъти в пустинята към Восор, превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и го изгори с огън; 29 а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението. 30 Когато настана утро и подигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него. 31 Видя Иуда, че се почна битката, и писъци от града се издигаха до небето като звук от тръбите и голям вик, 32 и каза на войниците: „бийте се сега за вашите братя“. 33 Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва; 34 и Тимотеевата войска позна, че това е Макавей, и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже. 35 Тогава той се върна в Масфа, обсади – и я превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката и и я с огън изгори; 36 оттам тръгна и превзе той Хасфон, Макед, Восор и другите галаадски градове. 37 След тия събития Тимотей събра друга войска и се разположи на стан при Рафон отвъд потока. (2 Мак 10:24) 38 Тогава Иуда прати да видят войската; и известиха му и казаха: „събрали са се при него всички околни нам езичници – твърде многобройна сила, 39 и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока, готови да идат против тебе на война“. И отиде Иуда срещу тях. 40 Когато Иуда и войската му се приближаваха до водния поток, Тимотей каза на своите началници: „ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му, защото той ще ни надвие. 41 Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд потока, ние ще преминем към него и ще го надвием“. 42 Щом Иуда дойде до водния поток, тури при потока народни писари и им заповяда, думайки: „не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение“. 43 И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници – хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим. 44 Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим и не можа вече да противостои на Иуда. 45 След това Иуда събра всички израилтяни, които се намираха в Галаад, от малък до голям – и жените им, и децата им, и имота, – доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската земя. 46 И дойдоха до Ефрон. Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни наляво; трябваше да се мине през него, (2 Мак 12:27) 47 а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни. 48 Иуда им прати миролюбиво предложение: „ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем“. Но те не искаха да му отворят. (Чис 21:22) 49 Тогава Иуда заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, – 50 и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му. 51 И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите. 52 И минаха през Иордан в голямата равнина срещу Ветсан. 53 И събираше Иуда останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в Иудейската земя. 54 И възкачиха се на планина Сион с веселие и радост и принесоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха с мир. 55 В ония дни, когато Иуда и Ионатан се намираха в Галаад, а брат му Симон – в Галилея, пред Птолемаида, 56 чуха Иосиф, син Захариев, и Азарий, военачалници, за славните военни подвизи, извършени от тях, 57 и казаха: „да си създадем и ние име; да идем да воюваме с околните нам езичници“. 58 Тъй обявиха те на войската, що беше при тях, и отидоха против Иамния. 59 И излезе из града Горгий и войниците му против тях на бой. 60 И като удариха на бяг, Иосиф и Азарий бяха гонени до пределите на Иудея; и паднаха тоя ден от израилския народ до две хиляди мъже. 61 И стана голяма смутня в израилския народ, защото, мислейки да покажат храброст, не послушаха Иуда и братята му; 62 защото те не бяха от семето на тия мъже, в чиито ръце бе предоставено спасението на Израиля. 63 Но мъжът Иуда и братята му твърде много се прославиха пред цял Израил и пред всички народи, дето само се чуваше името им, – 64 и събираха се при тях да им честитяват. 65 След това излезе Иуда и братята му и воюваха против синовете на Исава в земята, която лежи на юг, и разби Хеврон и заселищата му, разруши укреплението му и изгори кулите му около него. 66 След това се дигна да отиде в земята на другоплеменниците и мина през Самария. 67 Него ден паднаха в бой свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха излезли на война. 68 И отби се Иуда в Азот, земята на другоплеменниците, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на боговете им, взе плячка от градовете и се върна в Иудейската земя.