от Bulgarian Bible Society1Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? (Д А 9:3; Д А 22:18; 1 Кор 4:15; 1 Кор 15:8)2Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа. (2 Кор 3:2)3Това е моята защита против ония, които ме осъждат4Нима нямаме власт да ядем и да пием? (Лк 10:7; 2 Сол 3:9)5Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?6Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?7Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?8Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?9Защото в Моисеевия закон е писано: „не вързвай устата на вол, който вършее“. Нима за воловете се грижи Бог? (Вт 25:4; 1 Тим 5:18)10Или казва това главно за нас? – Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.11Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? (Рим 15:27)12Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. (Д А 20:33; 2 Кор 11:8; 1 Сол 2:9)13Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното? (Вт 18:8)14Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. (Мт 10:10)15Но аз се не възползувах ни с едно от тия права; и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.16Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам! (Д А 9:6; Д А 13:2)17Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба.18А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.19Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях: (1 Кор 10:33)20за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните;21за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон; (1 Кор 7:18)22за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои. (Рим 15:1)23А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.24Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта. (Фил 3:12; 2 Тим 4:7)25Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. (2 Тим 2:4; Отк 2:10)26Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух;27но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана. (Рим 6:18)
1 Коринтяни 9
Верен
от Veren1Не съм ли свободен?[1] Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?2Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа.3Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази:4Нямаме ли и ние право да ядем и да пием?5Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа?6Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?7Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?8По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?9Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог,10или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.11Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?12Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.13Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?14Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.15Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.16Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.17Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.18Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието.19Защото, въпреки че съм свободен от всички хораст. 1;, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.20За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон – въпреки че сам аз не съм под закон – за да спечеля онези, които са под закон;21на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон – въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос – за да спечеля онези, които нямат закон;22за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.23И това правя заради благовестието – за да участвам и аз в него.24Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.25А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.26Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;27а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.