1-2Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;3извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми; (Йов 30:19; Лк 6:48)4и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа. (Пс 32:3; Отк 5:9)5Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата! (Пс 2:12; Пр 16:20; Ер 17:7)6Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.7Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[1]; всесъжение и жертва за грях не поиска. (Пс 50:18)8Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене; (Йн 5:46)9желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми. (Ис 50:5)10Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи. (Пс 34:18)11Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание. (Мт 12:35)12Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,13защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави. (Пс 30:11)14Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ. (Пс 21:20)15Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло. (Пс 34:4)16Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“ (Пс 34:21)17Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!18Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай! (Пс 69:6)
Псалм 39
Верен
от Veren1За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.2Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.3Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:4Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен.5Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)6Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира.7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!8Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния.9Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.10Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)12Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.13Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.