2026 mehr in der Bibel lesen? Jetzt den ÖAB 2026 Bibelleseplan abonnieren

2026 mehr in der Bibel lesen? Jetzt den ÖAB 2026 Bibelleseplan abonnieren und täglich in der Bibel lesen

Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Декларация за достъпност
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2026 ERF
Влезте безплатно

Матей 20

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, (Мт 21:33) 2 и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3 като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4 па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5 Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото, 6 А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7 Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8 А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9 И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11 и като получиха, зароптаха против стопанина 12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13 А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16 Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани. (Мт 19:30; Мт 22:14) 17 И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече: 18 ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт; (Мк 10:33; Лк 18:31) 19 и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне. (Мк 10:34; Йн 18:31) 20 Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. (Мк 10:35) 21 А Той и рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. 22 Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. (Мт 26:39; Мт 26:42) 23 И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец. 24 И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя. (Мк 10:41; Лк 22:24) 25 А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, 26 между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 27 и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, 28 както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. (Мт 26:28; Йн 11:51; Фил 2:7) 29 И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ. (Мк 10:46; Лк 18:35) 30 И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! (Мт 9:27) 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! 32 Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя? 33 Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни. 34 А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 20

Верен

от Veren
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. 2 И като се спазари с работниците за по един динарийобичайната надница в онова време на ден, ги прати на лозето си. 3 И като излезе около третия часВ новозаветното време денят и нощта са се разделяли на по 12 часа, като продължителността на часовете е зависела от продължителността на деня и нощта. Така краят на шестия час на деня винаги е съвпадал с пладне, а на нощта – с полунощ., видя други, че стояха на пазара свободни; 4 и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. 6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни? 7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите). 8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. 9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. 10 А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий. 11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: 12 Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата! 13 А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий? 14 Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб. 15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? 16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни. 17 И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза: 18 Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт, 19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. 20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него. 21 А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство. 22 А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем. 23 Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец. 24 А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя. 25 Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. 26 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; 27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; 28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. 29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше. 30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни! 34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.