Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Accessibility Statement
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2025 ERF
Влезте безплатно

Марко 9

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. (Мт 16:28; Лк 9:27) 2 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. (Мт 17:1) 3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. 4 И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса. 5 Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. 6 Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. 7 И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте! 8 И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. 9 А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. 10 И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? 11 И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? (Мт 17:10) 12 Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябвада пострада много и да бъде унижен. (Пс 21:7; Ис 53:3) 13 Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. (Мал 4:5; Мт 17:12) 14 Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. 15 Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. 16 Той попита книжниците: за какво се препирате с тях? 17 Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: (Мт 17:14; Лк 9:38) 18 дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. 19 Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! 20 И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. 21 И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; 22 и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. 23 Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. (Мт 17:20; Мт 21:22) 24 И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! 26 И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. 27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. 28 И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? 29 Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. 30 Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. 31 Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. (Мт 17:22; Лк 9:22; Лк 24:7) 32 Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат. 33 Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? 34 Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35 И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36 И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: (Мт 18:5; Лк 9:48) 37 който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. 38 Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. (Лк 9:49) 39 А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. (1 Кор 12:3) 40 Защото, който не е против вас, той е за вас. 41 И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. (Мт 10:42) 42 А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е подобре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. (Вт 13:6; Мт 18:6; Лк 17:1) 43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, (Мт 5:29; Мт 18:8) 44 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. (Ис 66:24) 45 И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, 46 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47 И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49 Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. (Лев 2:13; Ез 43:24) 50 Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си. (Мт 5:13; Рим 14:19; Кол 4:6) 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 9

Верен

от Veren
1 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. 2 И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. 3 Дрехите Му станаха блестящи и изключително бели, като сняг, както никой белач на земята не може да избели. 4 И им се яви Илия с Мойсей и те разговаряха с Иисус. 5 Тогава Петър заговори и каза на Иисус: Равви, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия; 6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много. 7 И се яви облак и ги засени; и от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. 8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Иисус. 9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. 10 И те пазеха това слово, като се питаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите[1]. 11 И Го попитаха, казвайки: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде? 12 А Той им каза: Наистина първо Илия ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. 13 Но аз ви казвам, че Илия е дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, така както е писано за него. 14 И когато Той дойде при учениците, видя около тях едно голямо множество и книжници, които спореха с тях. 15 И веднага, като Го видя, цялото множество се смая и се завтече към Него, и Го поздравяваха. 16 И Той попита книжниците: За какво спорите с тях? 17 И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух. 18 И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха. 19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. 20 И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 21 И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. 22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни! 23 А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва. 24 Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие! 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него! 26 И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло. 27 Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. 28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 29 А Той им каза: Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва (и пост). 30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това. 31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора и те ще Го убият. И след като Го убият, на третия ден Той ще възкръсне. 32 Но те не разбраха думата[2] и се страхуваха да Го попитат. 33 И дойдоха в Капернаум. И когато беше в къщата, Той ги попита: Какво разисквахте по пътя? 34 А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по-голям. 35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. 36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза: 37 Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил. 38 Тогава Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не ни следва. 39 А Иисус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши чудо в Мое Име и да може скоро да Ме злослови. 40 Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас. 41 Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. 42 А който съблазни[3] едно от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето. 43 И ако те съблазнява[4] ръката ти, отсечи я. По-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 44 (където „червеят им не умира и огънят не угасва“). 45 И ако те съблазняваили: подвежда към грях кракът ти, отсечи го. По-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (в неугасимия огън, 46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“). 47 И ако те съблазнява[5] окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол). 50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.