Gestalte mit uns ERF Bibleserver. Einfach an unserer Umfrage teilnehmen und gewinnen. Jetzt teilnehmen

Deine Anregungen und Wünsche bei der Weiterentwicklung von ERF Bibleserver sind uns wichtig! Einfach an unserer Umfrage teilnehmen und gewinnen. Jetzt teilnehmen

Вашият браузър е остарял. Ако ERF Bibleserver е много бавен, моля, актуализирайте браузъра си.

Вход
... и използвайте всички функции!

  • Прочетете го1. Mose 3
  • Бележки
  • Етикети
  • Харесвания
  • История
  • Речници
  • План за четене
  • Графики
  • Видеоклипове
  • Специални поводи
  • Дарете
  • Блог
  • Бюлетин
  • Партньор
  • Помощ
  • Контакт
  • Alexa умения
  • За уеб администратори
  • Политика за поверителност
  • Декларация за достъпност
  • Общ регламент за защита на данните (GDPR)
  • Правна информация
  • Language: Български
© 2025 ERF
Влезте безплатно

Марко 10

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше. 2 Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си? (Мт 19:3) 3 Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей? 4 А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне. (Вт 24:1; Мт 5:31; Лк 16:18) 5 Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. 6 Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. (Бит 1:27; Мт 19:4) 7 Затова ще остави човек баща си и майка си (1 Кор 6:16) 8 и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. (Бит 2:24) 9 И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. (1 Кор 7:10) 10 Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото. 11 Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; 12 и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува. 13 И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха. (Мт 19:13; Лк 18:15) 14 Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. (Мт 18:4; 1 Кор 14:20; 1 Пет 2:2) 15 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. (Мт 11:25) 16 И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше. (Мт 19:15) 17 А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? (Мт 19:16; Лк 18:18) 18 Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 19 Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. (Изх 20:12; Вт 5:17; Мт 5:21; Лк 18:20) 20 А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. 21 Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. (Мт 6:19) 22 А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23 И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! (Йов 31:24; 1 Тим 6:17; Як 2:5) 24 А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! 25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26 А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27 Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. (Йов 42:2) 28 И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. (Мт 19:27; Лк 18:28) 29 А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, 30 и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен. 31 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи. (Мт 19:30; Лк 13:30) 32 Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: 33 ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; (Мт 20:18; Лк 18:31) 34 и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 35 Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. (Мт 20:20) 36 Той ги попита: какво искате да ви сторя? 37 Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. 38 Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. 41 И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. (Мт 20:24; Лк 22:24) 42 А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. 43 Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 44 и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. (Мк 9:35) 45 Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. (Йн 13:15; Фил 2:7; 1 Пет 5:3) 46 След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше. (Мт 20:29) 47 И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давилов, Иисусе, помилуй ме! 48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 49 Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те. 50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. 51 И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю! 52 Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 10

Верен

от Veren
1 И стана оттам, и дойде в юдейските области и местата отвъд Йордан. И при Него пак се стече народ; и Той пак ги поучаваше според обичая Си. 2 А някои фарисеи се приближиха и за да Го изпитат, Го попитаха: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? 3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей? 4 А те казаха: Мойсей е позволил на мъжа да напише разводно писмо и да я напусне. 5 А Иисус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал той тази заповед; 6 но в началото на създанието Бог ги е направил мъжко и женско. 7 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; 8 и двамата ще бъдат една плът“; така че не са вече двама, а една плът. 9 И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. 10 И в къщата учениците пак Го попитаха за това. 11 А Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства против нея. 12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства. 13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците им се скараха. 14 Но Иисус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство. 15 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, той никак няма да влезе в него. 16 И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях. 17 А когато излизаше на пътя, един се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот? 18 А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Един, Бог. 19 Знаеш заповедите: „Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; не увреждай; почитай баща си и майка си.“ 20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. 21 А Иисус, като го погледна, го възлюби и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небето. И ела и Ме следвай. 22 Но той посърна от това слово и си отиде наскърбен, защото имаше много имот. 23 А Иисус се огледа наоколо и каза на учениците: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 24 А учениците се смаяха на Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Деца, колко е трудно да влязат в Божието царство онези, които се уповават на богатството! 25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А те се зачудиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 Иисус ги погледна и каза: За хората това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. 28 Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 Иисус каза: Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието, 30 и да не получи сега, в това време, сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идващия свят – вечен живот. 31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи. 32 А когато бяха на път, като отиваха към Ерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те се чудеха. И онези, които Го следваха, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети: 33 Ето, ние се изкачваме към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците. И те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците; 34 и ще Му се подиграят, ще Го бият, ще Го плюят и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 35 Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да ни направиш, каквото и да Ти поискаме. 36 А Той им каза: Какво желаете да ви направя?ст. 51; 37 Те Му казаха: Да ни дадеш да седнем – един от дясната Ти страна, а друг от лявата Ти страна в Твоята слава. 38 А Иисус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39 Те Му казаха: Можем. А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете; и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40 но да седнете от дясната Ми или от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено. 41 А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан. 42 Но Иисус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за владетели на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях. 43 Но между вас не е така; а който иска да стане велик между вас, нека ви бъде служител; 44 и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде слуга на всичкитест. 43;. 45 Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. 46 След това дойдоха в Ерихон. И когато Той излизаше от Ерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше. 47 И когато чу, че това е Иисус Назарянинът, започна да вика, като казваше: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 49 И така, Иисус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. 50 И той хвърли дрехата си и скочи, и дойде при Иисус. 51 А Иисус заговори и му каза: Какво искаш да ти направя?ст. 36; Слепият Му каза: Равуни, да прогледна! 52 А Иисус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели[1]. И той веднага прогледна и Го последва по пътя. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.