Лука 2

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society

1 През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. 

2 Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. 

3 И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. 

4 Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, (1 Цар 16:1; 1 Цар 16:4; Йн 7:42) 

5 за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. 

6 А когато бяха те там, дойде и време да роди; 

7 и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. (Мт 2:1) 

8 В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. 

9 И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. 

10 И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; 

11 защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; 

12 и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. 

13 И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: 

14 слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Ис 2:4; Ис 44:23; Ис 49:13; Ис 57:19; Мих 4:3; Лк 19:38; Рим 5:1) 

15 Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. 

16 И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. 

17 А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. 

18 И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. 

19 А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. 

20 И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 

21 Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата. (Бит 17:12; Лев 12:3; Мт 1:21) 

22 А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, 

23 както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; (Изх 13:2; Изх 13:12; Изх 22:29; Изх 34:19; Чис 8:16) 

24 и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. (Лев 12:6; Лев 12:8) 

25 Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. (Лк 24:21) 

26 Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. 

27 И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, 

28 той Го прегърна, благослови Бога и рече: 

29 сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; 

30 защото очите ми видяха Твоето спасение, (Бит 49:18; 1 Цар 2:1; Пс 97:3; Ис 52:10) 

31 що си приготвил пред лицето на всички народи, – 

32 светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Ис 9:2; Ис 42:6; Ис 60:3; Д А 13:47) 

33 А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. 

34 И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – (Ис 8:14; Мт 21:44; Рим 9:32; 1 Пет 2:7) 

35 и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. (Йн 19:25) 

36 Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; 

37 тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. (1 Тим 5:5) 

38 И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. 

39 И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. 

40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него. (Лк 2:52) 

41 Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха. (Изх 23:17; Изх 34:23) 

42 И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника; 

43 а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му. 

44 Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; 

45 и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха. 

46 Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; 

47 всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. (Мт 7:28; Мк 1:22; Лк 4:32; Йн 7:15) 

48 И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. 

49 Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? (Мал 3:1) 

50 Но те не разбраха казаните от Него думи. (Лк 9:45) 

51 Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. 

52 Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците. (Лк 2:40) 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 2

Верен

от Veren

1 А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят. 

2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 

3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 

4 Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид, 

5 и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна. 

6 И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди. 

7 И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях. 

8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 

9 И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. 

10 Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. 

11 Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ. 

12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли. 

13 И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше: 

14 Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение! 

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви. 

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите. 

17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете. 

18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 

19 А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 

20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано. 

21 И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата. 

22 А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, 

23 както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа, 

24 и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. 

25 А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него. 

26 На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос. 

27 И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона, 

28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: 

29 Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. 

30 Защото видяха очите ми спасението, 

31 което си приготвил пред лицето на всички народи; 

32 светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил. 

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 

34 И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори. 

35 Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. 

36 Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си, 

37 а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. 

38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим. 

39 И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет. 

40 А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него. 

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. 

42 А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая. 

43 Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 

45 И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха. 

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 

47 И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му. 

48 И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим. 

49 А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец? 

50 А те не разбраха думата, която им каза. 

51 И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си. 

52 И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.