от Bulgarian Bible Society1И биде слово Господне към мене:2иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя. (Ез 16:8; Ос 9:10)3Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ. (Изх 19:6; Пс 113:2)4Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев!5Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни; (Мих 6:3)6и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой не е ходил и дето човек не е живял? (Вт 8:15)7И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете и и от благата и; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота. (Лев 25:23; Вт 8:1)8Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат. (Рим 2:20)9Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя.10Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? (Ер 18:13)11Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага. (Рим 1:23)12Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ.13Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода. (Пс 35:10; Рим 1:25; 2 Пет 2:17)14Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка?15Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители. (Пс 53:5; Ис 5:29; Ер 4:7)16И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето. (Ис 19:13; Ис 30:4)17Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя? (Вт 29:25; 3 Цар 9:8)18И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките и? (Ис 30:2; Ос 5:13)19Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот. (Ис 3:9; Ос 5:5)20Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: „няма да служа на идоли“, а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува. (Пс 2:3; Ис 57:5; Ер 3:6)21Аз те посадих като благородна лоза – най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза? (Изх 15:17; Ис 5:1; Мт 21:33; Мк 12:1)22Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, – твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог. (Йов 9:30)23Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам-нататък! (Ер 7:32; Ер 32:35)24Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца и ще я намерят.25Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти – да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях. (Ер 18:12)26Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, – тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, – (Ер 48:27; Ез 28:17)27думайки на дървото: „ти си мой баща“, и на камъка: „ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „стани и ни избави!“ (3 Цар 14:9; Ер 3:9; Ос 4:12)28Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо! (Ер 11:13)29Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ. (Пс 52:4)30Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв пояждаше пророците ви (и вие се не уплашихте). (Ис 1:5; Ер 5:3)31О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе?32Забравя ли девица украшението си, и невеста – накита си? а Моят народ Ме забрави – има вече безброй дни. (Ер 3:21; Ер 18:14; Ез 23:35)33Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища.34Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това,35казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. – Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: „не съгреших“. (Ис 1:18; Ез 17:20; Йоил 3:2)36Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия; (2 Лет 28:21; Ер 2:18)37и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука. (2 Цар 13:19; Ер 32:5)
Еремия 2
Верен
от Veren1И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза:2Иди и викай в ушите на ерусалимската дъщеря и кажи: Така казва ГОСПОД: Помня ти верността ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста – как Ме следваше в пустинята, в незасята земя.3Израил беше свят на ГОСПОДА, първият плод на рожбите Му. Всички, които го ядяха, се считаха за виновни, зло ги постигаше, заявява ГОСПОД.4Чуйте словото ГОСПОДНО, доме яковов и всички родове на израилевия дом:5Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мен бащите ви, че се отдалечиха от Мен и отидоха след нищожеството, и станаха нищожни?6И не казаха: Къде е ГОСПОД, който ни изведе от египетската земя, който ни води през пустинята, през земя на степи и пропасти, през земя на суша и смъртна сянка, през която никой не минава и където човек не живее?7И ви доведох в плодородна земя, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ. И дойдохте и осквернихте земята Ми, и направихте наследството Ми гнусота.8Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД?[1] Законниците не Ме познаха. И пастирите отстъпиха от Мен, и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли.9Затова Аз още ще се съдя с вас, заявява ГОСПОД, и със синовете на синовете ви ще се съдя.10Защото, минете на китимските острови и вижте, и изпратете в Кидар и разгледайте много внимателно, и вижте ставало ли е такова нещо!11Сменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? А Моят народ е разменил славата си за безполезното!12Ужасете се, небеса, поради това! Настръхнете, съвсем замръзнете от ужас, заявява ГОСПОД.13Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, извора на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат вода.14Израил слуга ли е? Роб, роден в дома ли е? Защо стана плячка?15Млади лъвове реваха против него, нададоха гласа си и направиха земята му пустош. Градовете му са изгорени и обезлюдени.16И синовете на Мемфис и на Тафнес обръснаха темето ти.17Не си ли направи това сам, като остави ГОСПОДА, своя Бог, във времето, когато те водеше по пътя?18И сега, какво имаш с пътя на Египет, да пиеш водата на Сихор[2]? И какво имаш с пътя на Асирия, да пиеш водата на реката Ефрат?19Злината ти ще те накаже и отстъпленията ти ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво това, че си оставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мен, заявява Господ, БОГ на Войнствата,20понеже отдавна съм строшил ярема ти и съм разкъсал връзките ти, а ти каза: Няма вече да служа! – и на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво лягаше като блудница.21А Аз бях те насадил лоза отбрана, изцяло чисто семе. И ти как ми се измени в изродени пръчки на чужда лоза?22Затова, ако и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, беззаконието ти остава петно пред Мен, заявява Господ БОГ.23Как можеш да кажеш: Не съм се омърсила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си направила, ти, бърза камила, която тича насам-натам в пътищата си!24Дива магарица, свикнала с пустинята, която в страстта си се задъхва; в разгонването ѝ кой ще я върне? Онези, които я търсят, няма да се уморят, ще я намерят в месеца ѝ.25Въздържай крака си да не ходиш боса, и гърлото си да не съхне от жажда! Но ти си казала: Напразно е! Не! Защото заобичах чужденци и след тях ще отида.26Както се посрамя крадецът, когато бъде открит, така ще се посрами израилевият дом – те, царете им, първенците им и свещениците им, и пророците им,27които казват на дървото: Ти си мой отец! – и на камъка: Ти си ме родил! – защото ми обърнаха гръб, а не лице, но във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни спаси!28А къде са боговете ти, които си си направил? Нека те станат, ако могат, да те спасят във времето на бедствието ти; защото, колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юда.29Защо се препирате с Мен? Вие всички сте отстъпници от Мен, заявява ГОСПОД.30Напразно поразих синовете ви, те не приеха поправяне. Вашият меч пояде пророците ви като кръвожаден лъв.31О вие, роде, вижте словото на ГОСПОДА: Пустиня ли бях Аз за Израил, или земя на черен мрак? Защо казва народът Ми: Блуждаем, няма вече да се върнем при Теб!32Може ли да забрави девойка накита си или невяста – украшенията си? Но Моят народ Ме забрави, има вече безброй дни.33Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Затова си привикнала и пътищата си на злини!34Да, и по полите ти се намери кръвта на души, невинни сиромаси, които не си намерила да подкопават. Но въпреки всички тези неща,35ти казваш: Невинна съм, да, гневът Му се отвърна от мен! Ето, Аз ще се съдя с теб, защото казваш: Не съм съгрешила.36Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия.37И от него ще излезеш с ръцете си на главата си, защото ГОСПОД отхвърли онези, на които се уповаваш, и няма да имаш успех с тях.