от Bulgarian Bible Society1Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. (Кол 2:17)2Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. (Лев 16:34)3Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,4защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. (Мих 6:7; Евр 9:12)5Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.6Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. (1 Цар 15:22)7Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“. (Пс 39:7; Йн 5:46)8Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“,9сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто.10По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. (Евр 9:28)11И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; (Евр 9:9)12а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, (Евр 1:3)13очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. (Пс 2:8; Пс 109:1; 1 Кор 15:25; Евр 1:13)14Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.15А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:16„този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя: (Рим 11:27; Евр 8:8)17„и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. (Ер 31:33)18А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.19И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път, (Йн 10:9; Йн 14:6)20който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си, (Мт 27:51)21и като имаме велик Свещеник над Божия дом, (1 Тим 3:15)22нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода; (Лев 16:4; Ез 36:25; 2 Кор 7:1; Еф 5:26)23нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;24и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,25като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни. (2 Пет 3:8)26Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, (Евр 6:4)27а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците. (Соф 1:18)28Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, (Вт 17:6; Вт 19:15; Мт 18:16; Йн 8:17; 2 Кор 13:1)29колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?30Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“. (Вт 32:35; Рим 12:19)31Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог! (Лк 12:5)32Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,33ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;34защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. (Д А 21:11)35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. (Мт 5:12)36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;37защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“. (Ав 2:3; Рим 1:17; Гал 3:11)39Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.
Евреи 10
Верен
от Veren1Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.2В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?3Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;4защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.5Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си пожелал, но приготвил си Ми тяло;6всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.7Тогава казах: Ето, идвам – в свитъка-книга е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“8Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си пожелал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –9а после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;10според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.11И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете[1];12но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;13и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.14Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.15И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:16„Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:17„И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“18А където има опрощаване за тези неща, там няма вече принос за грях.19И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,20през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,21и като имаме велик Свещеник над Божия дом,22нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;23нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;24и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,25като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава[2].26Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,27а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.28Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,29то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?30Защото познаваме Този, който е казал: „Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: „Господ ще съди народа Си.“31Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.32Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,33когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.34Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.35И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.36Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.37Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави[3].38„А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и „ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“39Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад за погибел, а от тези, които вярват и душата им се спасява.